По традиция с появата на нов политически субект, старите проекти започват да се чувстват некомфортно, усещайки, че ще трябва да делят власт и пари. Затова голяма част от борбата на статуквото, както и на редица малки парламентарни партии е да не допуснат нови партии и лица в законодателната, а в последствие и в изпълнителната власт. Ресурсите на политическата трапеза са ограничени и всеки нов консуматор на практика подяжда субсидията, заплатите, безотчетните пари и привилегиите на досегашните консуматори.
Затова и борбата традиционно днес е съсредоточена не върху идеи и програми, а върху личностни нападки, обиди, скандали и компромати.
Разбира се, целта на тази борба е не да бъдат реализирани конкретни партийни програми и идеи, а съвсем прозаична – да се запазят благата и да не се допусне нова партия до държавната трапеза. В името на тази цел се използват всякакви методи на черен пиар, до степен да отвратят драгият електорат напълно от политиката. Процентът на не гласуващи се увеличава все повече именно и поради тази причина – едни и същи лица, едни и същи безсмислени дебати и скандали и нищо различно като действия. Вълна от електорален наплив към изборните урни има само, когато се появи нещо ново и различно. Разбира се, гаранция няма, че ще е различно, но хората са оптимисти – пробват постоянно, убедени, че все някъде някога ще има спасител, който да ги измъкне тях и държавата от блатото.
Разбира се, електоратът и политиците си приличат. Електоратът предпочита жълтинката, скандала, компромата, крясъците и скандалите.
А не експертния и интелигентен дебат по програми и идеи за управлението. Съответно и електоратът е по-склонен да заложи на някой прословут спортист, певец, инфлуенсър, отколкото на доказани професионалисти, които не са атрактивни за тълпата. И партиите слагат такива в листите, за да привлекат електорат. Разбира се, в парламента се оказва, че тези хора за нищо не стават и са само натискачи на копчета, но бедата вече е настъпила. Българите, също като древните римляни, си искат зрелищата. Но, докато искаме зрелища и цирк, а не програми и личности, ще получаваме пак и пак от същото.
Иска ми се някой нормален лидер да влезе в политиката. Някой с възпитание, който няма да крещи и да обижда от трибуната на Народното събрание, нито ще подмята вулгарни думи от място.
Някой, който ще дебатира по законопроекти и решения, а няма да показва картинки и да пуска клипчета, за да обоснове тезата си защо колегите му депутати от някоя партия не ставали. Или да се изтъпани по телевизията и да нарича електората си тулупи, безделници и нещастници.
Точно затова е добре да има нови партии и проекти, като се залага на хора, които са интелигентни и възпитани. Без да имаме прекалено големи очаквания за спасение, но крачка в правилната насока е нормализиране на политиката. И преминаване от цирково ниво към изкуството на управлението и дипломацията.