Новият кабинет, свързван с президента Румен Радев, вече предизвика сериозни политически коментари заради състава си, ресорите и очакваната роля на отделните министри. Доколко това управление ще бъде експертно, има ли риск от прекалена концентрация на власт и какви са големите предизвикателства пред кабинета – от бюджета и инфлацията до външната политика. По тези теми пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.
- Г-жо Симеонова, как оценявате структурата на кабинета „Радев“ – виждате ли по-скоро експертен модел на управление, или силно политически кабинет?
- Структурата на кабинета е важен индикатор за целите и приоритетите, които си поставя едно правителство. В одобрената структура на кабинета „Радев“ виждаме четири вицепремиерски позиции, като двама от заместник министър-председателите са „без портфейл“ и няма да оглавяват министерства. Другите двама ще ръководят министерства и ще отговарят за финансите, икономиката, инвестициите и индустрията. Това е логично, защото основните предизвикателства пред страната в момента имат финансово-икономически измерения.
Според мен беше резонно да има и заместник министър-председател по социалната политика, доколкото социалните проблеми са другата особено важна и наболяла тема, която трябва да бъде адресирана адекватно. Разбрахме, че Иво Христов ще се занимава с подобни въпроси, но така, както беше дефиниран, ресорът му включва твърде широка проблематика и няма фокус. А е необходимо да се търсят ефективни и конкретни решения, които да отговорят на очакванията на хората, включително към този кабинет, за по-силен акцент върху човека - върху грижата за българския гражданин тук и сега.
Това, което прави впечатление, е наличието на Министерство на иновациите и дигиталната трансформация. Ще бъде интересно да се проследи дейността на това ведомство и какви ще бъдат приоритетите, които изпълнява, защото очевидно темата е важна за Румен Радев.
По отношение на персоналния състав мисля, че нито експертността, нито политическият опит и профил са водещи.
Фокусът е върху лоялността, надеждността и предвидимостта. Наблюдаваме основно познати лица, като част от тях са от най-близкия кръг на Радев. Това са хора, които са били неотлъчно до него през годините и на които той има доверие. Някои са изненадани, че в кабинета фигурират и имена, пряко свързани с „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Аз обаче не съм сред изненаданите. Тези връзки не са от вчера и могат да бъдат проследени назад във времето, включително до 2021 година, когато хора от този кръг гравитираха около служебните кабинети и дори бяха част от политическите им екипи.
- Част от министрите в новото правителство вече са били служебни министри или близки до президентската институция. Това гаранция за стабилност ли е, или крие риск от затворен управленски кръг?
- Това не е гаранция за стабилност, а по-скоро очакване за лоялност, послушание и по-голям контрол върху действията на отделните министри, така че да не се правят резки движения извън зададената рамка. Решенията в кабинета при всички случаи ще се вземат в по-тесен кръг около Радев. Такъв е стилът на Румен Радев и не вярвам да промени подхода си в това отношение.
- Виждате ли силни фигури в ключовите ресори – финанси, енергетика, вътрешни работи и външна политика – или по-скоро компромисни назначения?
- Силната фигура в кабинета е самият Радев. С голяма степен на вероятност бих казала, че на никого няма да бъде позволено да изпъкне или да действа автономно и без санкцията на Радев и кръга около него. Очаквам процесът на вземане на решения да бъде силно централизиран, а делегирането на функции – по-скоро формализирано.
- Доколко кабинетът „Радев“ ще може да действа самостоятелно и доколко ще остане зависим от влиянието на президента и парламентарното мнозинство?
- Разбира се, кабинетът ще зависи от парламентарното мнозинство, но имайки предвид, че е еднопартиен и че ПБ разполагат с абсолютно мнозинство в законодателния орган, очаквам парламентарната подкрепа да бъде стабилна, а правителството да налага сравнително безпроблемно своя политически дневен ред.
Смятам, че парламентарната група на ПБ ще се отличава с дисциплина и не очаквам сериозни разцепления в близка перспектива.
Що се отнася до отношенията с президента, към момента няма индикации за напрежение. По-скоро ще действат в синхрон. Предстои да проследим каква ще бъде динамиката след предстоящите президентски избори, ако, разбира се, този кабинет все още управлява тогава.
- Какви са най-големите рискове пред това правителство още в първите 100 дни – бюджетът, инфлацията, еврофондовете или вътрешнополитическото напрежение?
- Най-големите рискове са свързани с финансово-икономическите предизвикателства и социалните проблеми, произтичащи от тях, включително в геополитически контекст и с оглед на възможността от енергийна и продоволствена криза. Бюджетът и инфлацията безспорно ще бъдат сред основните теми. На дневен ред са и поетите ангажименти за изкореняване на олигархичния модел. Българските граждани очакват справедливост и институционалност. Очакват решения на най-наболелите социално-икономически проблеми.
Това изисква ефективно стратегическо целеполагане, солиден експертен потенциал, политическа воля и смелост за налагане на решения, засягащи пряко интересите на силни олигархични лобита. Очакванията към този кабинет са големи, а предизвикателствата пред него – сериозни.
- Очаквате ли новият кабинет да търси по-различен външнополитически курс по отношение на Брюксел, войната в Украйна и отношенията със САЩ?
- Не. Няма нито заявки, нито индикации, нито практика на служебните кабинети на Радев, които да сочат подобна промяна. В свои изявления той нееднократно е изразявал подкрепа за суверенитета на Украйна и е наричал Русия агресор в този контекст. Да не забравяме, че по време на служебните кабинети на Гълъб Донев беше предоставена военна помощ на Украйна.
Сега също експлицитно беше заявено, че ще се търси по-задълбочена европейска интеграция и конструктивна роля в съюзите, в които България участва, включително в НАТО.
Изборът на външен министър също не индикира за различен подход. Профилът ѝ предполага по-скоро административен и бюрократичен стил на водене на външната политика, а не пълнокръвен политически или алтернативен на досегашния. В този смисъл очаквам външната политика да се движи по съществуващата инерция. Вероятно именно това ще бъде един от поводите за разочарование сред част от избирателите на „Прогресивна България“.
- Вече има коментари, че кабинетът е съставен от „познати лица“ и хора от служебните управления. Това носи ли усещане за приемственост или за липса на политическо обновление?
- По-скоро носи усещане за предвидимост и отказ да се рискува с нови и по-малко познати кадри. Сред министрите няма фигури, които да са се отличили с нещо особено значимо, така че изборът им едва ли е продиктуван от персоналните им качества, компетентност или от постигнатото до момента. По-скоро изглежда мотивиран от очакването, че ще бъдат лесно контролирани и направлявани в дейността си.