Загубата на Германия от Парагвай и отпадането още в първия елиминационен кръг на световното първенство не е сензация. Тя е закономерност. Резултат от години на лутане, грешни решения и липса на ясна футболна идентичност. Парагвай просто нанесе последния удар на един колос, който отдавна е престанал да изглежда като колос.
Най-тревожното не е самото отпадане. Германия вече свикна с това. През 2018 г. отпадна още в групите. Тогава Льов остана треньор напук на логиката, след като през 2014-а изведе тима до световната титла (б.р. – 1:0 над Аржентина след продължения) През 2022 г. историята се повтори при Ханзи Флик. През 2026 г. стигна до първия елиминационен мач, но отново си тръгва далеч преди битката за медалите вече с Нагелсман. За държава с четири световни титли това вече не е инцидент. Това е диагноза.
Когато гледаш Аржентина, Испания, Франция или Бразилия, виждаш отбори с характер, а и нали уж Германия се мери с тях.
Отбори, които знаят как искат да играят. Независимо дали печелят красиво или трудно, те имат идея. Имат структура. Имат лице.
При Германия виждаш точно обратното.
Да, германците владеят топката. Да, подават много. Да, статистиката често е в тяхна полза. Но всичко това изглежда стерилно. Липсва инстинктът на големия шампион. Липсва увереността, че този отбор контролира мача. Срещу Парагвай Германия имаше огромно превъзходство във владението на топката, но почти никога не изглеждаше като тим, който знае как ще стигне до победата.
Тук неизбежно идва въпросът за треньора.
Юлиан Нагелсман безспорно е един от най-талантливите представители на новото поколение германски специалисти. Той мисли модерно, търси нови решения и очевидно работи много. Но национален отбор не е лаборатория за експерименти като Нагелсман.
Националният тим има нужда от лидер, който носи спокойствие, авторитет и умее да превръща индивидуалните качества в колективна сила.
Засега Нагелсман не успява да направи това. Младостта му и непрекъснатото търсене на "перфектната идея" сякаш пречат на изграждането на прост, ясен и печеливш модел.
Германия разполага с огромен талант – Флориан Вирц, Джамал Мусиала, Кай Хаверц и още редица качествени футболисти. Но сборът от добри играчи не прави автоматично голям отбор. Големият отбор има лице. Има характер. Има треньор, който вдъхва увереност.
Затова въпросът вече не е дали Германия трябва да направи промяна.
Въпросът е кой може да я направи.
И отговорът изглежда само един.
Юрген Клоп.
Той е човекът, който многократно е доказвал, че може да изгради колектив от личности. Човекът, който създава атмосфера, дисциплина и печеливш манталитет. Треньор, който не просто измисля тактика, а кара футболистите да вярват в нея.
Германия не се нуждае от поредната футболна революция. Нито от поредния тактически експеримент.
Нуждае се от човек, който да върне германската идентичност – агресията, дисциплината, увереността и психиката на победител.
Ако Германският футболен съюз продължи да вярва, че настоящият модел ще даде различен резултат, вероятно ще последват още едно европейско и още едно световно разочарование.
Понякога най-трудното решение е и най-очевидното.
За Германия то носи едно име - Юрген Клоп.
-----------------------------------------
Tagesschau пише: „трети германски провал на световно първенство“, а отборът е определен като „твърде безидеен, за да победи аутсайдера Парагвай“.
Die Zeit събира международните реакции под красноречивото заглавие „Германия вече не е Германия“. Изданието отбелязва, че отпадането срещу Парагвай се възприема като една от големите изненади на първенството, а още в първите часове след мача започват спекулации дали времето на Юлиан Нагелсман не е изтекло и дали не е настъпил моментът за фигура като Юрген Клоп.
SPORT1 публикува обзор на международната преса под заглавие „От Германия не остана нищо“, като извежда именно тази реплика на испанския вестник Marca като най-характерна за настроенията след поражението. Според испанците Германия е загубила не само мача, но и аурата, която десетилетия наред превръщаше Бундестима в символ на турнирния футбол.
Изданието RND също акцентира върху края на една епоха със заглавие „Край на германския мит“ и подчертава, че уважението към Германия вече не идва автоматично само заради историята, защото настоящият отбор не демонстрира качествата на великите германски състави.
-----------------------------------------
Световно първенство 2018 (Русия) – Йоахим Льов. Германия отпадна още в груповата фаза, след загуби от Мексико (0:1) и Южна Корея (0:2) – най-слабото представяне на Бундестима на Мондиал от 1938 г.
Световно първенство 2022 (Катар) – Ханзи Флик. Германия пак отпадна в групите, въпреки победата над Коста Рика в последния мач.
Световно първенство 2026 (САЩ, Канада и Мексико) – Юлиан Нагелсман. Германия премина груповата фаза, но отпадна още в първия елиминационен кръг (1/16-финал) след загуба от Парагвай след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време, 4:3 при дузпите). Това е трети пореден Мондиал, на който Бундестимът не достига поне до осминафиналите (в новия формат – не стига до последните 16 отбора).