Преди 30 години тя предизвика възмущение с думите си, че Австралия ще бъде "наводнена" от азиатци. И днес Полин Хенсън използва същата реторика, но междувременно нейната дясна партия вече води в някои допитвания.
"Мога да управлявам. Нямам никакво съмнение." Това бе отговорът, който в края на юли 72-годишната Полин Хенсън даде на въпроса дали би се наела да стане премиер. Тя е основателка на дяснопопулистката партия "One Nation" (Една нация) и в момента изживява истински политически възход, пише АРД.
В края на юли партията ѝ за пръв път поведе в допитванията, изпреварвайки управляващата Лейбъристка партия на премиера Антъни Албанезе. Резултатите изненадаха мнозина.
"Дълго време тя беше смятана за политическа аутсайдерка. Никой не допускаше, че има шансове. А сега се превърна в един вид център на австралийската политика", отбелязва главната редакторка на ежедневника "The Australian" Клер Харви.
С бурка срещу мюсюлманите
Хенсън се занимава с политика вече повече от 30 години. Характерни за нея са късите червено-оранжеви коси и постоянните вербални атаки, особено срещу мигрантите, подчертава изданието. Още преди да бъде избрана в Камарата на представителите на австралийския парламент, тя впечатли със спорните си изказвания по отношение на представителите на местното коренно население. Малко по-късно, в първата си депутатска реч през 1996 година, още като членка на Либералната партия на Австралия, тя предупреди: "Всички сме застрашени да бъдем заляти от азиатците".
20 години по-късно реториката ѝ е същата, променен е само образът на врага: "Сега сме в опасност да бъдем заляти от мюсюлмани". Нейните снимки с бурка в парламента от 2017 година обиколиха света. Това бе един вид призив за забрана на тази част от дрехите, обяснява германската обществена медия.
Изненадващ успех на стара концепция
Политологът Бенджамен Мофит коментира развитието на Хенсън и на нейната партия по следния начин: "Те така и не промениха стратегията си - посланието е все същото, както и лидерката им. Имаше някакви промени, но нищо съществено, което да обясни този успех".
Респективно остава въпросът защо Хенсън бележи успехи със своята стратегия точно сега. Някои наблюдатели обясняват това с нарастващите жизнени разходи. "В момента цари усещане като в почти всяка западна либерална демокрация - животът става все по-труден, инфлацията изглежда излиза от контрол. Заплатите не растат, а има и изключителна криза за жилища", обобщава Мофит. А партията "Една нация" обещава прости решения именно в това отношение - и най-вече по-малко миграция.
"Става дума за типична крайнодясна партия, каквито се нароиха напоследък масово в Европа. Разликата е, че "Една нация" съществува още от 1997 година, т.е. тя е почти на три десетилетия.
Защото другите се провалиха?
Определена вина за успеха на Хенсън вероятно носят и другите партии, казва Питър Бийти, бивш премиер на австралийския щат Куинсленд от Лейбъристката партия. "Големите политически партии се провалиха. Те не се занимават с темите, които са важни за обикновените австралийци."
"Една нация" печели в допитванията най-вече сред по-възрастните хора, сред мъжете и по-необразованите избиратели. Хенсън се представя като една от тях. Тя постоянно изтъква миналото си, посочва АРД: държала е заведение за риба и пържени картофи, майка е на четири деца, два пъти се е развеждала.
Самата Хенсън твърди, че няма почти нищо общо с политическия елит. Но пък се ползва с подкрепата на милиардерката Джина Райнхарт, която е смятана за най-богатата жена в Австралия и е поддръжничка на Доналд Тръмп. Хенсън обаче обича да влиза в ролята на "малкия човек".
"Една нация" използва слабостта на политическия център
Политологът Бенджамен Мофит определя като решаваща основа за успеха на Полин Хенсън промените в австралийския партиен ландшафт. Според него консервативният център е много отслабен. Либералната партия се намира в един вид криза на идентичността и е оставила политически вакуум. "Десните популисти заеха това място и няма признаци за скорошна промяна в това отношение", цитира АРД неговите думи.
До следващите парламентарни избори в Австралия има две години - т.е. достатъчно време за утвърдените партии да си възвърнат изгубената почва под краката. През май "Една нация" за първи път спечели място в Камарата на представителите в парламента - политически успех за Полин Хенсън, който само до преди няколко години би бил невъобразим за мнозина.