Войната на Русия срещу Украйна все по-осезаемо засяга жителите на двата най-големи руски града – Москва и Санкт Петербург. Украинските дронове все по-често поразяват промишлени предприятия, логистични обекти и центрове за данни. Тези атаки нарушават комуникационни инфраструктури, карат гражданите да търсят укрития и дори да се замислят за изселване. Но докато някои губят чувство за сигурност, други казват, че животът им почти не се е променил.
Руските телевизионни канали не отделят много време на атаките с дронове. Акцентът е върху това, че руската ПВО е „отразила масирани въздушни атаки“, както и – че нападенията оправдават следващите удари по Украйна.
Петербург: страх от дронове и въпроси около оповестяването
След атаките срещу Петербург в социалните мрежи се обсъждаше къде е по-сигурно да се намираш – дали в дома си или навън. Някои се боят дроновете да не улучат жилищата им, други изитват страх от падането на отломки след действията на ПВО.
Хората се оплакват, че не са чули сирените за въздушна тревога и се питат как да се информират за опасността. Има обаче и жители на Петербург, които оправдават липсата на звуково оповестяване. „За какво са ни сирените? За да всяват паника?“, пише потребителка. Друга казва, че без сирените се чувства по-спокойна. „Щом ги чуя, получавам паническа атака.“
Спорове има и във връзка с кадрите от атаките. Към автора на едно от видеата, показващо такава атака, се отправят упреци – защо го е публикувал, след като се препоръчва това да не се прави. Обсъждането на опасността е съпроводено с искания да се разказва по-малко за случващото се.
Затворени летища и сривове в услугите
В социалните мрежи се обсъждат и ограниченята в работата на летищата в Петербург и Москва: полети се бавят и отменят, самолетите се насочват към резервни летища. Ситуацията се изостри, след като украинският президент Володимир Зеленски предупреди авиокомпаниите и застрахователите, че заради присъствието на украински дронове руското небе „де факто ще се затвори“. При това той подчерта, че Украйна не заплашва гражданските самолети.
Данните на „Росавиация“ сочат, през октомври четирите московски летища са били затваряни 114 пъти. А паралелно обект на атаки е и инфраструктурата на дигиталните услуги. Потребителите се оплакват от проблеми с изпращането на съобщения и коментари, пускането на видеа и медийни файлове. Гражданите споменават и трудности при извикването на такси и с работата на навигационните устройства.
Как реагират московчани?
В социалните мрежи московчани обсъждат темата дали са готови да си оставят работата, жилището и обичайното ежедневие, за да заминат по-далеч от войната. Жена, която е заминала заедно с двете си деца и двете си кучета, споделя, че извън пределите на страната се чувства по-спокойна, особено за децата. Друга иска да замине, но се оплаква, че няма достатъчно пари. Ако би имала възможност, би тръгнала първо за Владивосток, а оттам – към някоя от азиатските страни.
Подобни разкази се натъкват на критики от други коментатори: наричат заминалите „страхливци и предатели“. При това за някои потребители Москва остава по-сигурно място от другите руски региони. Една жена разказва, че от Москва семейството ѝ заминало за Краснодар, но съжаляват за това – чувствали се по-спокойни в столицата.
Защо едни се страхуват, а други свикват?
Има и хора, които заявяват пред ДВ, че атаките изобщо не са повлияли на обичайния им живот. Социоложката Анна Кулешова отбелязва, че от проведените през октомври интервюта в Москва и Петербург се вижда как някои събеседници признават страховете си, докато други настояват, че „в Москва всичко е спокойно“.
Медицински специалисти, включително детски невролози, говорят за ръст на случаите на посттравматични стресови разстройства, неврози и депресии при техните пациенти. Но има и реакции като: „Чух взривовете. И какво толкова? Просто се обърнах на другата страна и заспах“. Кулешова обяснява това с опит да преодолееш една опасност, щом няма как да ѝ повлияеш. Опасността постепенно се превръща в обичаен фон.
Има и друга реакция, продължава социоложката: обсъждането на страха се възприема като помощ за противника, а признаването на собствената уязвимост – като нарушение на общото единство. Кулешова свързва това с ефекта на „сплотяване край знамето“. В този случай тревогата може да бъде съпроводена с осъждане на тези, които говорят открито за опасенията си или решават да заминат.
Какво показват допитванията за отношението към войната
От социологическите допитвания излиза, че през август и септември т.г. жителите на Москва са били в по-голяма степен за продължаване на бойните действия, отколкото руснаците като цяло. През септември за продължаване на бойните действия са били 46 процента от анкетираните московчани, докато за Русия като цяло показателят е бил 27 на сто.
Социоложката Олга Ирисова свързва тази разлика с разликите в последствията от войната за жителите на големите градове и на регионите. Според нея по-високото ниво на благосъстояние смекчава икономическите последствия от войната за московчани. В регионите войната по-често засяга семействата непосредствено - чрез мобилизацията и службата по договор. И още една цифра от допитванията - през септември за мирни преговори са се изказали 64 процента от анкетираните руснаци.
Автор: Евгений Дюк