Анализът на д-р Катрин Браун от Кралския колеж („Кинг`с Колидж“) в Лондон е публикуван в сайта на Би Би Си. Тя е преподавател в Департамента по науки за отбраната. В своята работа изследва ролята на жените в тероризма, борбата с тероризма и политиката на насилие. Анкетирала е много мюсюлманки и радикални ислямски политически активистки.
Нови скорошни истории като тези за изчезналата ученичка Юсра Хюсейн, студентката Акса Махмуд и близначките Салма и Захра Халане предизвикаха опасения, че мюсюлманските жени във Великобритания се радикализират.
Предполага се, че около 50-60 жени от Обединеното кралство са заминали за Сирия през Турция, за да се включат във военното екстремистко движение „Ислямска държава“. Когато пристигнат, те се присъединяват към други свои посестрими от още редица страни като САЩ, Австрия, Франция, Холандия, Канада, Норвегия, Швеция. Защо жени от западни държави правят това?
В случая с Юсра Хюсейн дори не е ясно дали тя изповядва радикални възгледи и дали изобщо някога преди това е била в Сирия, макар полицията да смята, че е възможно да е пътувала дотам. Що се отнася за много от другите, техните истории са достъпни в социалните медии - Twitter, tumblr, LinkedIn и ask.fm.
От тях става ясно, че влиянието на социалните мрежи е значително. Те предлагат на жените съвети, подкрепа, помощ при пътуването и са пропаганден източник в полза на „Ислямска държава“, като представят идеализиран образ на живота според исляма и джихада.
В началото значителен брой от заминалите за Сирия жени отиват, за да се присъединят към своите съпрузи, които вече воюват на страната на „Ислямска държава“. Например Кхадиджа Даре – 22-годишна жителка на Южен Лондон, която гордо заявява в Туитър, че иска да бъде първата жена джихадист, която ще убие западен заложник. Тя се премества да живее в Сирия, след като се омъжва за присъединилия се към „Ислямска държава“ от Швеция боец Абу Бакр.
Джихадистки булки
В подобни случаи семейството е решаващ фактор за стимулиране на решението за далечното пътуване. В други случаи, както вече стана дума, онлайн мрежите улесняват пътуването и помагат за координацията със съответните общности при пристигането. Международните воаяжи вече са много по-достъпни и евтини, а стават още по-лесни, ако се планират по интернет.
Понятието „джихадистки булки“, които пътуват до Сирия, за да се омъжат за бойци от „Ислямска държава“, напоследък придоби популярност в западните медии.
Френски семейства, чиито дъщери заминали за Сирия, получили обаждания от местни мъже, които „искали ръката“ на момичетата по телефона, а онлайн профилите на бойци ислямисти били бомбардирани от предложения на представителки на слабия пол, желаещи да станат техни съпруги.
Миа Блум от Центъра за изучаване на тероризма и сигурността към Масачузетския университет „Лоуел“ твърди, че на тях не се гледа много по-различно, отколкото на „фабрики за бебета“ в желанието да се насели новата „чиста“ Ислямска държава. Което обаче не означава, че тези младите жени просто искат да си намерят съпруг. Концепцията „булка на джихадист“ е само част от историята.
Има и друга страна на тяхното решение да отпътуват към Сирия. Жени, израснали и живели на Запад, се присъединяват към „Ислямска държава“, защото тя им осигурява нова политическа утопия – да участват в джихад и да бъдат част от създаването на новата Ислямска държава. Лидер на движението призова лекари, инженери и други професионалисти да дойдат при тях като строители на тази държава. За жените има много романтика в този политически проект, който обещава праведен живот, изграден според идеите на исляма и законите на шариата.
В тази нова „държава“ жените ще имат вякакви видове работа и функции. Така например в град Рака те биха могли да влязат в така наречените бригади „Ал Ханза“, нещо като изцяло дамска „нравствена полиция“, основана от британка.
Известни са снимки на такива жени, носещи автомат „Калашников“, опасани с колани на терористи смъртници или държащи отрязани глави. Но също така те готвят, правят шоколадови сладкиши, вършат домакинска работа, срещат се на кафе и са грижовни майки и съпруги. Мнозина намират тази комбинация между насилие и уют за шокираща. Малайзийска лекарка, известна сега като Ум ал Бараа, през януари написа в Туитър: „Стетоскоп около врата ми и калашник на рамото ми. Мъченичеството е най-голямата ми мечта“.
Има политически водачи, които въвлича мюсюлмански жени в „Ислямска държава“. Но има и други подбуждащи фактори.
Наивен романтизъм
Провалът на западните държави да дадат на младите мюсюлманки чувство за принадлежност, да има внушат цел и ценности като граждани е поразително осезателен в онлайн профилите на тези жени джихадисти. Една от тях, пристигнала в Сирия от Холандия, пише: „Винаги съм искала да живея по законите на шариата. В Европа това никога не би могло да се случи“.
Те коментират провала на западното общество, недоволстват за налаганите им там рестрикции при практикуването на исляма (например забраната да се носи бурка във Франция), критикуват политическата система. Но, парадоксално, въпреки цитатите от Корана в статусите им, в тях има съвсем малко доказателства за дълбоко познаване на самите конфликти, на законите на шариата и на същността на ислямската религия.
Зад решенията на западните жени мюсюлманки, заминали за Сирия, за да се присъединят към „Ислямска държава“, стоят комбинации от политически и лични причини. Съдбите им показват още, че тяхната мотивация се характеризира с наивен романтизъм.
Д-р Катрин Браун
експерт по тероризма