Замърсеният въздух и имунната ни система през зимата… Д-р Цветелина Великова пред ФАКТИ

Какво се случва с имунната ни система през зимата, как ни влияе въздухът, след като хората започнат да потребяват битовото отопление… Пред ФАКТИ говори имунологът д-р Цветелина Великова.

- Д-р Великова, на прага сме на зимата и хората започват да се отопляват с дърва. Замърсяването на въздуха и имунната система – има ли пряка зависимост?
- Да, битовото отопление, заедно с повишеното ползване на лични автомобили за придвижване, допринасят за по-голямо замърсяване на въздуха през студените месеци. В последните години разполагаме с много убедителни доказателства, че замърсителите във въздуха – особено фините прахови частици PM2.5 и PM10 – директно променят функционирането на имунната система. Когато въздухът е замърсен, вдишаните частици достигат дълбоко до алвеолите и намиращите се в близост лимфни възли, предизвикват оксидативен стрес, хронично възпаление и нарушават имунната регулация.

Това води до намалена антимикробна защита, която децата и възрастните могат да усетят като по-често разболяване от респираторни инфекции, но също така наблюдаваме повече алергии и обостряне на хронични заболявания.

Добрите новини са, че хората започват все повече да се интересуват от влиянието на замърсения въздух върху здравето им и да свързват своите оплаквания като дразнене на очите и гърлото, главоболие, неразположение и други с периоди на по-замърсен въздух. Това показаха и нашите анкети, проведени в градове, традиционно страдащи от замърсен въздух, съвместно с Лекарска мрежа „Въздух за здраве“ и екологични сдружения „Дишай, Русе“ и Дишай, Димитровград“. Въпреки това все още малко се говори за влиянието на замърсения въздух върху имунната система.

- Как ни влияят фините прахови частици, азотните и серните оксиди… Изобщо всичко, което дишаме…
- Всеки замърсител на въздуха има свой механизъм на увреждане. Например, фините прахови частици с размер до 2.5 микрона и 10 микрона достигат до алвеолите в белия дроб, активират имунните клетки, нарушават баланса между защитните и възпалителни механизми.

Нещо повече – оказва се, че тези замърсители могат да преминат чрез кръвообращението до отдалечени зони на нашия организъм и така да доведат до системни ефекти.

Тези замърсители са с повишен риск от възникване и обостряне на вече съществуващи астма, хронична обструктивна белодробна болест и автоимунни заболявания. Но също така поради потискане на имунитета, фините прахови частици са свързани с повишена възприемчивост към инфекции.

Газове като NO₂, SO₂, CO дразнят дихателната система, повишават оксидативния стрес и стимулират освобождаването на провъзпалителни цитокини, което води до затрудняване на функциите на имунната система и хронично възпаление.

Полицикличните ароматни въглеводороди и тежки метали в замърсения въздух имат токсични, мутагенни и имуносупресивни ефекти. Комбинацията от всички тези вещества прави въздуха активен „стресор“ върху имунната система.

- Замърсен въздух, вредна храна, вредни навици – на какво подлагаме имунната система в днешното съвремие…
- Наистина е така – замисляме се, че имаме имунна система, чак когато нейната работа е затруднена. Освен замърсеният въздух негативно влияние оказват недоспиването, приема на някои лекарства, заболявания като диабет, респираторни, бъбречни и други, недохранване (тежки диети и др.), тютюнопушене, алкохол, липса на движение и нездравословно хранене.

- Влизаме и в сезона на грипа, както всяка година. Но какво научихме за имунната система след КОВИД. Какъв тест за имунитета на човечеството бе коронавирусът…
- COVID-19 ни показа, че имунната система може да реагира или прекалено слабо, или прекомерно силно, което зависи както от вида на вируса, така и от генетичния терен на дадения човек. Често подценяваме значението на добрата бариерна функция на лигавиците като защита от инфекции. COVID-19 все още съществува, като освен профилактиката чрез ваксини, е важно да познаваме и дългосрочните последици от инфекцията, вкл. пост-ковид и автоимунни състояния.

Пандемията подчерта необходимостта от профилактика, ваксини, грижа за хроничните болни и отговорност към собственото здраве.

Това са уроците, които трябва да вземем със себе си, както и които да използваме, за да сме подготвени за следващи епидемии и пандемии.

- Дефицитът на витамин D, който се среща при хората в града, където имаме високо замърсяване, защо се получава?
- Напълно вярно наблюдение. Това се случва заради две основни причини: мръсният въздух блокира UV-лъчите, необходими за синтеза на витамин D в кожата, както и че хората в големи градове прекарват по-малко време на открито, което допълнително намалява производството на витамин Д. От друга страна пациентите с дефицит на витамин Д страдат по-често от инфекции и при тях по-често се срещат автоимунни заболявания. Все още нямаме проспективни проучвания дали суплементацията с витамин Д може да предпази от вредните ефекти на замърсения въздух върху имунната система.

- Колко можем да си позволим да натоварваме имунната си система в градска среда и как влияе стесът и умората?
- Имунната система има голям капацитет, но той не е безкраен. Хроничният стрес и липсата на почивка водят до потискане на лимфоцитите, нарушена продукция на антитела, по-бавни реакции на вродения имунитет, хронично възпаление. Така в градска среда натоварването е по-високо заради комбинацията от замърсяване, стрес, шум и липса на качествен сън. Това, което можем да направим ние за собственото си здраве и това на децата ни, е да повлияем на тези фактори, доколкото това е възможно – да се храним здравословно, да се наспиваме добре, да имаме достатъчна физическа активност, да прекарваме повече време на открито сред природата и т.н.

- Много често споменавате, че ни трябва редовна профилактика на имунната система. Защо?
- Профилактиката е важна, защото имунитетът се влияе ежедневно от средата, която обитаваме. Профилактиката има три цели:
-- да поддържа ниски нива на възпаление или изобщо да няма хронично възпаление;
-- да засили бариерните функции на организма;
-- да предотврати вредите, причинени от замърсители.
Тя е особено важна при деца, възрастни хора и хронично болни, които са най-уязвими.

- Как се прави профилактика…
- Профилактиката на имунната система е винаги индивидуална – съобразяваме се със състоянието на детето или възрастния.
В практически план мога да препоръчам следното:
-- Минимизиране на излагането на замърсен въздух
-- Поддържане на добра вентилация в жилището
-- Здравословно и балансирано хранене, употреба на храни, богата на антиоксиданти – зеленолистни зеленчуци, ядки, плодове, риба
-- Физическа активност за подобряване циркулацията и функцията на имунните клетки
-- Достатъчно сън – поне 8-10 часа дневно
-- Корекция на дефицита на витамин D, след изследване, ако се налага
-- Годишни профилактични прегледи и ваксини според препоръките

--------------------------------------------
Д-р Цветелина Великова, дм, е клиничен имунолог, магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Водещ изследовател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и ръководител на научна група GROWTH. Член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“ от 2 години и редактор към Централната медицинска библиотека на МУ–София. Автор на научни публикации и лектор в областта на имунологията, клинична медицина и обществено здраве. Автор на книгата „Детският имунитет“ (Сиела, 2022).