Коалиция вдясно между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт не може да мине без скрит или явен четвърти партньор, защото осигурява 126 депутати за бъдещото управление. Като се има предвид, че фронтът и блокът не са монолитни структури, а широки предизборни коалиции, шестимата депутати, които ще осигуряват мнозинството стават доста проблематични. Това казва в интервю за Факти.бг анализаторът Тома Биков.
Какво очаквате да се случи?
Очаквам политическата нестабилност в България да продължи и в рамките на 43-ото Народно събрание. Вместо решение на кризата резултатите от предсрочните парламентарни избори се превърнаха в част от нея.
В парламента влязоха осем формации, като повечето от тях са коалиции, в които участват десетки малки партии. Това създава двойна нестабилност – веднъж е трудно да се сформира коалиционно управление между част от осемте формации и втори път част от по-малките коалиции ще имат вътрешен проблем, ако влязат в управлението или ако останат в опозиция. Разговорът за „голяма” коалиция между ГЕРБ и БСП е безпредметен, защото общо депутатите на двете партии са 123, при необходими 121, за да можем да говорим за нормално функциониращо управление.
Логиката на една „голяма” коалиция е да гарантира стабилност със 140-150 депутати и да лиши по-малките формации от възможността да играят ролята на брокери. В този парламент подобна коалиция е невъзможна чисто математически, защото ще се крепи само на трима депутати, а това създава по-скоро нестабилност, отколкото стабилност. Правителство на малцинството зависимо от ДПС също е нереалистичен сценарий, не само защото по време на предизборната кампания Бойко Борисов обеща да не се коалира с партията на Местан.
Дори да приемем, че ГЕРБ приеме подкрепа от ДПС, тази подкрепа ще изведе в опозиция всички останали формации, а правителството ще разчита на 122 депутати и на добрите намерения на Ахмед Доган. Мисля, че това е най-лошият вариант за излизане от сегашната ситуация. Третият вариант, който се лансира е коалиция вдясно между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт.
Подобна конфигурация не може да мине без скрит или явен четвърти партньор, защото осигурява 126 депутати за бъдещото управление. Като се има предвид, че фронтът и блокът не са монолитни структури, а широки предизборни коалиции, шестимата депутати, които ще осигуряват мнозинството стават доста проблематични. При вътрешно напрежение между основните части на Патриотичния фронт ВМРО и НФСБ, или при конфликт между ДСБ и ДБГ в Реформаторския блок, съществуването на управлението ще бъде поставено на карта. Затова, ако се върви към такова управление ще трябва да бъдат привлечени или формацията на Бареков, която също е коалиция, или АБВ. Това обаче ще направи баланса още по труден и много вероятно самоубийствен за мандатоносителя, а защо не и за коалиционните му партньори.
Подобна управленска конфигурация предполага и тежки конфликти между блока и фронта, които имат коренно различни светогледи и идеологически рамки.
Ще има ли кабинет и ако не защо?
След всичко казано до тук, моето мнение е, че шансът 43-ото Народно събрание да не успее да излъчи правителство става все по-голям. Изправени сме пред избор – дали да има избори през януари-февруари, да има парламентарни избори заедно с местните през октомври-ноември или да се агонизира до президентските избори през 2016 година.
От сега е ясно, че ако бъде излъчено управление, то ще бъде с временен характер и няма да е в състояние нито да реализира каквито и да било реформи, нито да създаде условия за политическа стабилност.
Затова съветът ми към преговарящите е по-скоро да разговарят за срока на годност на следващото правителство, отколкото за политиките, които то ще реализират.
Кои партии ще подкрепят правителството за стабилно управление?
Които и партии да подкрепят избора на нов кабинет, политическа стабилност няма да има. Едно е да подкрепиш правителството при избора му, друго е да го подкрепяш в решенията му след това.
При положение, че трябва да се взимат и доста непопулярни решения, от които могат да падат рейтинги и проценти, от сега виждам как някои формации, които днес са готови да подкрепят правителството за няколко месеца ще обърнат позицията си на 180 градуса.
Коя червена линия, не бихте преминали?
Избирателят даде добър урок на политиците, като ги принуди да разговарят внимателно и с добър тон един към друг, дори когато имат различия.
Мисля, че конфронтационното поведение все повече ще става неприемливо за обществото, защото голяма част от хората все пак искат да има управление и политическа стабилност. Мнението ми е, че който се държи деструктивно, поставя неизпълними условия и саботира добрия тон в тази тежка ситуация ще загуби.
Така, че червената линия, която не бива да се преминава е линията на добрия тон. Днес е време да търсим допирни точки, а не линиите, които ни разделят. Достатъчно дълго очертавахме различията си и не мисля, че това доведе до добър резултат.