Проф. Гечев за Исковата молба против приемането ни в Еврозоната: Лъч надежда за всички българи, които не са съгласни

В съда на Европейския е внесена жалбата срещу въвеждането на еврото в България. От служба "Преса и информация" на Съда уточниха, че жалбата е подадена на 15 септември 2025 г. и е заведена в регистър, като връчването ѝ на ответника и разпределянето на делото на съдебен състав са просто стандартни процесуални етапи. Жалбата е подготвена от адвокат Румяна Ченалова и Станимир Минков, като в икономическата ѝ обосновка са участвали доц. д-р Григор Сарийски от ИК на БАН и докторът по икономика Любомир Христов. Какво още… Пред ФАКТИ говори проф. Румен Гечев, преподавател в УНСС и бивш депутат от БСП.

- Проф. Гечев, стана известно, че наскоро сте получили зелена светлина от Общия съд на ЕС на Искова молба срещу Съвета на ЕС, в която оспорвате законността на Решенията му от 8 юли тази година за приемането на България в Еврозоната. Какво означава това, възможно ли е това да донесе обрат във въвеждането на еврото у нас?
- През м. септември т.г. внесохме Исковата молба, подкрепена с детайлно разработени икономически и юридически аргументи, доказващи от наша страна незаконосъобразност на процедурите по взимането на това решение от Съвета на ЕС. И ето, близо два месеца по късно, на 28 ноември, Секретариатът на Съда ни изпрати Уведомление чрез адвокат Румяна Ченалова, че дава ход на първият етап на съдебната процедура. Делото е разпределено на 4-ти състав, определени са и тримата международни съдии и докладчик по делото. От тук нататък съдбата на Исковата ни молба ще мине по всички процедури на Общия съд на ЕС. Очакваме положителен за нас изход, тъй като сме убедени, че представените аргументи са убедителни, професионално подготвени и отговарящи на реални факти, статистически данни и действия или бездействия, предприети от правителството и парламентарното мнозинство. В този смисъл, това Уведомление за даване на ход на съдебната процедура е лъч надежда за всички българи, които не са съгласни с преждевременното и неподготвено влизане в Еврозоната. Когато и да завърши процедурата, решенията на Общия съд са задължителни за всички институции на ЕС. Ние сме свършили своята работа, сега процедурата е изцяло в компетенциите на Съда в Люксембург.

- Какво наложи подаването на този Иск, инициаторите сте политически мотивирани или това беше някаква ответна реакция на самата процедура по подготовката на влизането ни в Еврозоната?
- Инициатор на Исковата молба е адвокат Ченалова. Нейният екип ме покани и заедно с доц. Г. Сарийски от БАН и д-р Л. Христов подготвихме икономическия анализ. Други експерти са готвили юридическата част. Искът е подписан също от много достойни и патриотично настроени българи. Управляващото мнозинство провокира тази инициатива с това, че реши да поиска извънреден конвергентен доклад без разчети, без обществено обсъждане и с брутално нарушение на правото на народа да каже мнението си по такъв съдбоносен въпрос в референдум. Нещо повече, от 2015 г. до сега три редовни правителства, както и БНБ, не изпълниха решения (постановления на Министерски съвет) за представяне на българското общество анализи за ползите и рисковете от преждевременното ни влизане в Еврозоната. Така че искът е базиран на обективни, а не тясно-политически мотиви.

- Но нали, подписвайки споразумението за членство в ЕС, сме поели задължението да се присъединим към Паричния съюз, т.е. към Еврозоната. Не е ли основателен аргументът на управляващите, че така ние просто изпълняваме договорните си задължения?
- Първо, в Договора за присъединяване няма задължителен срок, всяка страна преценява кога и при какви условия да се присъедини. Преди четвърт век Дания и Швеция проведоха референдуми дали да влязат в Еврозоната и отговора на техните народи беше - НЕ. А жизненият стандарт на тези две скандинавски страни и днес е с около 20% по-висок от този на Германия и Франция, измерен по Брутен вътрешен продукт на човек от населението.

Защо в Дания и Швеция може да има референдуми, а в България – не?

Чехия, Унгария, Полша и Румъния категорично отказват въобще да дискутират такава тема, защото техните разчети показват, че с националната си валута запазват по-голяма гъвкавост на икономическата си политика и запазване на национален суверенитет.

Второ, управляващите искат да ни вкарат във валутна зона, затънала в бюджетни дефицити, колосални дългове и почти нулев икономически растеж. Прогнозите за бъдещето на Еврозоната са доста песимистични, особено след неадекватните решения по отношение на военния конфликт на територията на Украйна.

Така наречените санкции срещу Русия са фактически санкции срещу ЕС и Еврозоната.

Вижте фактите, през 2023 г. и 2024 г. Русия продължава да поддържа растеж от около 4% годишно (при растеж от респ. 0.42% и 0.86% в еврозоната и рецесия в Германия), като съумя да преструктурира своята икономика и да пренасочи търговските си отношения. Евтините енергийни ресурси бяха прехвърлени от ЕС към Китай и Индия. А за радост на американските енергийни компании, ги заместихме с внос от САЩ на два до четири пъти по-високи цени. И положението на европейската икономика става все по-жалко, слизайки бавно, но сигурно от сцената на глобалната икономика и политика.

- Правителството обяви, че на 8 декември внася в пленарна зала преработения Закон за бюджет 2026 г. Каква е Вашата оценка и това има ли отношение към стартиралата съдебна процедура на Съда в Люксембург?
- Към процедурата има пряко отношение и бих казал е потвърждение на нашите аргументи. Разиграващият се бюджетен цирк, реалният дефицит и препускащата инфлация са показателни за това, че подадените данни към ЕЦБ и Съвета на Европа за състоянието на икономиката ни най-вероятно са били нагласени, за да отговаряме на формалните критерии за членство в Еврозоната.

Например, нали според правителството първият вариант на бюджета беше „единствено възможният“, как така изведнъж се оказа, че имало и други възможности?

Управляващите бързат с козметични промени в бюджета за 2026 г., защото се надига народна вълна от протести, която прави предсрочните избори неизбежни. На практика, те сега ни представят същият безидеен и безперспективен бюджет, като са изключили всички възможни реформи. И най-важното – ампутирали са капиталовите разходи, които имат ключова роля за икономическия растеж и икономическото развитие на България. На този фон нямаме причини за Коледни тържества.

Влизаме в Новата година с окастрен бюджет, растящи дългове и висока инфлация.

Ставаме член на Еврозона, която е в дългогодишна стагнация, тегли ни към война и ни обвързва с чужди дългове, грешно поети при кардинално променящи се геополитически реалности. Балканските тарикатлъци на управляващите са с изчерпан потенциал. Политическите гърчове и унизителни извъртания кой губи и кой печели на терена в Украйна са закъснели. Идва развръзка. Тя ще донесе надежда за много хора и ….доста неприятности на шепа самозабравили се и объркали се в слугинажа управляващи.