Възможна ли е "стена срещу дронове" и би ли ни опазила тя?

Дроновете промениха характера на войната в Украйна - от фронтовите линии до тила. Русия използва ударни апарати като "Геран-2" (Shahed-136), които летят на стотици километри и атакуват инфраструктура, градове и енергийни обекти. Украйна отговаря със собствени далекобойни дронове, които поразяват руски летища и петролни рафинерии. Тази "война на дронове" вече не е ограничена в зоната на бойните действия. Европа усеща последиците ѝ все по-пряко.

Мистериозни дронове над Европа

Още новини от Украйна

През последните месеци неидентифицирани дронове се появяват около летища, военни бази и енергийни съоръжения в Белгия, Дания, Германия, Норвегия и Литва. Почти винаги - нощем. Те не носят взривове, но представляват сериозна опасност за гражданската авиация и за сигурността.

Западните разузнавания подозират Русия, която според тях използва местни посредници, за да тества реакциите на НАТО и да създава хаос в държави, помагащи на Украйна, но Москва отрича тези твърдения, а засега доказателства няма.

Белгия се превръща в ключов фокус на тези инциденти - тук се намират щабът на НАТО, институциите на ЕС и Euroclear, където са блокирани около 200 млрд. евро руски активи. Не е случайно, че именно около Брюксел и Лиеж бяха регистрирани най-много подобни случаи.

Дронове, които преминават граници

На 9 септември около 20 руски дрона, прелитайки над Украйна, навлязоха в Полша, принуждавайки властите да затворят четири летища. Изтребители на НАТО бяха вдигнати по тревога, част от дроновете бяха свалени, а други паднаха на различни места. Това бе едно от най-сериозните нарушения на въздушното пространство на Алианса от началото на войната.

Този инцидент показа колко уязвими остават европейските граници пред новото поколение безпилотни заплахи.

Идеята за "стена срещу дронове"

В отговор все по-често се говори за изграждане на многостепенна "стена срещу дронове" - координирана система от радари, сензори, заглушители, оптични средства и оръжия, която да покрива фронтовата линия на Европа - от Балтийско до Черно море.

Целта не е твърда, непробиваема бариера, която е технологично невъзможна, а комбинация от различни защитни средства, които да прихващат дронове с различен тип, височина и скорост.

Според плановете на ЕС първите компоненти могат да влязат в действие още тази година, а пълната система да бъде оперативна до края на 2027 г.

Как може да изглежда подобна защита?

Експертите разграничават две основни стратегии:

"Твърдо унищожаване" - сваляне на дронове с ракети, артилерия, изтребители, хеликоптери или лазери.

"Меко унищожаване" - електронно заглушаване, блокиране на навигация, нарушаване на комуникацията.

Но всяка от тези мерки има ограничения.

Нисколетящите дронове са трудни за откриване от класическите радари. Някои руски и украински модели използват навигация с оптични кабели, които ги правят устойчиви на електронна война. А голяма атака от стотици дронове едновременно може да претовари всяка система.

Проблемът: мащабът и цената

Най-голямото предизвикателство е мащабът. Защитата на хиляди километри граница изисква огромна мрежа от радарни станции, сензори и екипи за реагиране 24/7.

Финансовата страна е също сложна: Европа вече трябва да инвестира в кораби, подводници, ракети, сателити и модернизация на армията. "Стената срещу дронове" е само една от многото скъпи нужди. Очаква се финансирането да идва от комбинация от европейски фондове, национални бюджети и частично от лихвите по замразените руски активи.

Нова надпревара във въоръжаването

Технологиите при дроновете и контрадроновете се развиват толкова бързо, че всяко ново средство за защита бързо става уязвимо. Това създава своеобразна "надпревара" - агресорът наблюдава защитата, адаптира я, а после я заобикаля.

Правилният въпрос: да спираме дроновете или да спираме техните източници?

Докато Европа обсъжда защита, някои експерти задават по-неудобния въпрос: Не е ли по-ефективно да се атакуват базите, от които се изстрелват дроновете?

"По-добре е подобни атаки да не се случват изобщо", казва един анализатор. Но удар по руска платформа би означавал директен сблъсък НАТО-Русия - риск, който Алиансът избягва от 2022 г.

"Стената срещу дронове" няма да бъде чудодейно решение, но може да се превърне в жизненоважна част от европейската отбрана. Дроновете вече не са технологична новост, а стратегическа заплаха - от фронтовата линия в Донбас до летищата в Брюксел.

В свят, в който въздушната война е евтина, безпилотна и постоянна, Европа трябва да изгради нови защитни системи, които да отговорят на новата епоха.