На Международна конференция на тема „Отнемане на имуществото в полза на държавата: модели за противодействие на престъпността в ЕС” бяха представени начините, по които се отнема имущество в няколко европейски държави, сред които Великобритания, Холандия, Италия, Румъния и България. Акцентът обаче беше кой е идеалният модел. То е проведено като са наложени процесите в България, Румъния и Италия върху идеалния модел.
„Две основни категории, които имат отношение към ефективността на моделите за конфискация и отнемане на незаконно придобито имущество са почтеността и ефективността. Оптималният баланс между гарантирането на почтеност на процеса и ефективност на отнемането и управлението на отнетото имущество е оптималният модел, към който се стремим. Минималните общи стандарти, които са представени, са 7-те основни колонии, които изграждат идеалния модел за отнемане и конфискация на имущество.”, поясни по време на представянето политологът Антоний Гълъбов.
Двете категории – почтеност и ефективност, имат пряка връзка помежду си. Гарантирането на почтеността чрез прозрачност, публичност и отчетност, от една страна и от друга, ефективността на процеса през независими и достатъчно стабилни институции, които имат капацитетът да работят заедно, взаимно изграждат общата рамка на този идеален дом. Идеалният модел има седем колонии. В него всяка от една от тях символизира определен корпус от ценности и норми, към които би трябвало да се стремим.
Първи стълб – наличие на национални институции
Става дума за самостоятелни институции, независими и специализирани, които притежават необходимата компетентност за издирване, установяване и запориране и отнемане на имущество и едновременно с това притежават необходимия капацитет в смисъл на способност за планиране управление, оценка и корекции на извършваната дейност. Първият стълб е наличието на самостоятелни институции на национално равнище.
Втори стълб – законови гаранции
Наличие на достатъчно добре развита правна среда, която да е в състояние да гарантира спазването на принципите на прозрачност, публичност и отчетност на институциите, както и на процедурите. „Това разграничение е съществено, защото дори да имаме формални законови гаранции по отношение на институциите, трябва да ги доразвием по отношение на процедурите, които те изпълняват”, казва Гълъбов.
Трети стълб – механизми за контрол
Възможността да има обективен, независим контрол върху ефективността на действие на тези институции и практиките, които те прилагат по отношение на конфискация и отнемане на незаконно придобитото имущество.
Четвърти стълб – отнемане само след съдебно решение
Важно е да се отбележи, че гражданската конфискация също преминава през съдебна зала. Важно е да знаем, че това винаги е въпрос на съдебно решение. Разликата е в това дали става дума за наказателно преследване или за граждански процес, но винаги съдът е задължителна институция.
Пети стълб – ефективно управление на отнетото имущество
Ефективното управление на отнетото имущество е част от постигането на мисията на цялостното усилие за преследване на организираната престъпност и отнемането на нейните икономически ресурси.
Шести стълб – информираност и публичност
Важно е хората да знаят какво се прави, какъв е резултатът, къде ма трудности. Това е част от усилията за установяването на една устойчива и ефективна практика, която гарантира почтеност на процеса и в същото време работи по посока на неговата ефективност.
Седми стълб – общи стандарти за реализация на всичко това в рамките на ЕС
Говори се за това, че дейността на международната организирана престъпност много отдавна не познава национални граници, че имаме проблеми свързани с взаимодействието между страните, че има хоризонти, на които междудържавните отношения и координациите между различните страни трябва да намери свое ефективен израз.
Как изглеждат
7-те стълба на базата на трите модела в трите страни – България, Румъния и Италия
Първи стълб – наличие на национални институции
По същество Италия няма самостоятелна институция, която е ангажирана с реализирането на тази политика. Това се извършва от съда.
Вторият стълб – законови гаранции
Тук и трите модела съвпадат. Това е важно, защото това е наличието на правни и законови гаранции, свързани с извършването на дейности по конфискацията на незаконно придобито имущество.
Трети стълб – механизми за контрол
Тази колона изглежда най-неизградена. Тук българският и румънски случай остава сравнително по-слабо развит. Италианският модел е малко по-добре усъвършенстван от гл.т. на това, че това е част от общия контрол на съдебната система.
Четвърти стълб – отнемане само след съдебно решение
Изключително консолидиран и в трите модела. И в трите страни, независимо от различията между тях имаме постигнат резултат.
Пети стълб – ефективно управление на отнетото имущество
Имаме ясно изразен приоритет на Италия. Италианският модел е изключително силен именно тук. В Румъния има желание да се върви към изграждането на такъв институт. В България това продължава да е маркирано на законодателно равнище през Комисия, която все още продължава да има изключително ограничена практика.
Шести стълб – информираност и публичност
Тук имаме какво да правим заедно – и италианският, и румънският модел имат своя принос по отношение на изработването на такава политика. В българския случай имаме фрагментиране на институциите, което пречи на обща комуникационна политика. В рамките на изследването имахме наблюдение на медиите, на това по какъв начин медийното внимание се задържа върху въпроса законфискацията и установихме, че не се задържа. Отнемането на имуществото се превръща в скандал, който привлича рязко медийното внимание, след което дългите процедури за доказване, установяване, запориране и отнемане губят общественото внимание.
Седми стълб – общи стандарти за реализация на всичко това в рамките на ЕС
Важно е постигането на взаимодействие с трети страни, извън рамките на ЕС. В момента върви договорния процес за споразумението със САЩ. Може би моментът е изключително подходящ, темата да намери място в обсъждането на рамковото споразумение със САЩ.
„Един от най-сериозните проблеми и въпрос на дебат в България и Румъния е липсата на координация между институциите. Липсата на достатъчен опит за организиране на съвместно институционално действие, подлага на съмнение много от постигнатите резултати.
Няма модел, в който една и съща институция ангажирана с целия процес – от установяването до отнемането на имуществото. В различните държави това са различни институции. Огромният въпрос е свързан с ефективността на взаимодействието между тях и възможността да бъдат постигани резултати в една и съща обща посока. Това е въпрос и на координация между съществуващи институции и на взаимодействия между държавни институции и съдебна власт”, казва Гълъбов.
Открит остава въпросът за постигането на по-висока степен за стандартизация при методологията за извършване на оценки на имущества. На европейско равнище има възможност да бъде постигнат минимален стандарт за това по какъв начин се извършва оценката на имуществото. В българската практика това е три или четири пъти процедура по оценка на имуществото, като обикновено резултатите са различни всеки път.