Коментар от Александър Кудашев, главен редактор на Дойче веле
Вече четири години бушува опустошителната гражданска война в Сирия, отнела живота на повече от четвърт милион души. В бягство бяха обърнати милиони, които бедстват в Ливан, в Турция, в Йордания. А напоследък - обезкуражени в надеждите си, че войната ще свърши - все повече сирийци поемат и към Европа.
Сирия отдавна се е разпаднала. Вярно, Башар Асад все още държи властта в Дамаск и в алевитските региони на страната. Но на голяма част от територията безчинства така наречената „Ислямска държава”, тук-таме контролът е в ръцете на не по-малко бруталните убийци от Фронт ал Нусра, а няколко града са контролирани от демократичните бунтовници. Едно е ясно обаче: воюващите страни още не са обезкървени и са напразни надеждите, че войната ще затихне поради изтощение.
Как да се сложи край на тази война?
Какво да правим тогава? Едни предлагат военното решение. Но дали Западът наистина трябва да се намеси? На чия страна да се намеси? И най-вече - срещу кого? Срещу „Ислямска държава”? Това със сигурност е смислено, но такава битка не може да се спечели само с въздушни удари. От друга страна всеки, които обяви война на самозвания халиф Ал Багдади, косвено укрепва властта на Асад в Дамаск. А такова нещо никой не желае. Защото за хилядите трупове в Сирия е виновен най-вече Асад. Невъзможно е също така да се води война на два фронта - срещу Асад и срещу „Ислямска държава”. Виждаме какво се случи, когато Турция се опита да се бие едновременно срещу „Ислямска държава” и срещу кюрдите.
Остава дипломатическото решение.
Или казано по-точно: опитите за дипломатическо решение. А те задължително минават през преговори с Асад. Ако обаче Асад бъде поканен край масата за преговори, неговите противници-демократи ще се почувстват измамени. Но навярно ще трябва да стиснат зъби - особено ако съществува надеждата, че дните на Асад са преброени. И тъй като той няма да си тръгне доброволно (пък и къде ли да върви?), като участници в евентуалните преговори на преден план излизат Русия и може би дори Иран.
Така би възникнала една неизбежна широка преговорна конфигурация, включваща САЩ, Русия, ЕС, Иран и Саудитска Арабия, която пък е най-заклетият противник на Асад и съперник на Иран в борбата за надмощие в ислямския свят. Тази конфигурация е трудна, да не кажем - невъзможна. При това положение: дали пък да не се преговаря без Саудитска Арабия и Иран? И как ще реагират тези две страни, ако бъдат изключени?
Безнадеждно
В момента Саудитска Арабия с раздразнение наблюдава завръщането на Иран на световната политическа сцена, след като беше сключено ядреното споразумение. Завръщане, което Рияд иска да предотврати с цената на всичко, дори чрез някакво взаимодействие с Израел, където смятат ядреното споразумение за смъртоносна грешка.
Така търсенето на дипломатическо решение се превръща в нещо като игра на билярд, а шансовете са по-скоро скромни. Или най-малкото - ще бъде нужно много време. Време, с което измъченият сирийски народ вече не разполага. Но тъй като и военната намеса е безсмислена и не обещава никакъв успех, какво да направим, за да прекратим тази налудничава гражданска война? Въпрос, на който в момента никой не може да отговори.