Няма как да се случи наркоразпространение, без самата държава да е част от това нещо. Цялата политика по отношение на наркотиците в България е бутафорна, като в театър. Държавата не инвестира в създаването на специализирана служба, която да бъде независима. Това заяви в интервю за Факти.бг шефът на наркокомуната в Банкя „Ново начало” Желяз Турлаков. Самият Желяз е бил дълги години зависим, но успява да излезе от кошмара на дрогата.Завършил е философия, има магистратура по клинична социална работа към СУ. След това специализира групова анализа в университета “Зигмунд Фройд” във Виена. Асистент е по психодрама. Учил е при психиатъра, психоаналитик и психодраматист Дейвид Йерохам, който в момента е супервайзер на програмата в наркокомуната в Банкя, която Желяз ръководи.
Какъв е броят на употребяващите наркотици в България, както и таргетът им?
В България ежедневно употребяващите наркотични субстанции са около 300 000 души. Това се алармира в продължение на три поредни доклада на Държавния департамент на САЩ по отношение на наркотиците в световен мащаб, които обаче у нас не се коментираха. Профилът на зависимите у нас е променен. Ако преди 15-20 години имахме преобладаващо хероиново употребяващи, такива вече са демоде. Както казва и Световната здравна организация, съотношението в България е 1 към 3 употребяващи хероин, амфетамини, синтетични наркотици.
По официална статистика около 30 000 души в България употребяват хероин, но според мен, те са по-малко. Хероинът по принцип – и не само в България, а и в света – отдавна е демоде и има намаляване на употребата му. Да се говори за хероин вече е несъществено. Това отдавна не е големият проблем на употребяващите наркотици. През последните 10-15 години метадонът успя да покрие една сериозна част от тях, което беше и неговата цел. Това, че се превърна в проблем сам по себе си, вече е друга тема.
Ако направим една проста аритметика – 30 000-40 000 умножено по три, горе-долу ще си представим каква е цифрата на употребяващите амфетамин. Употребяващите кокаин са около 50 000 души. Няма официална статистика колко са зависимите от синтетична дрога, но според мен те са около 120 000.
Ако при класическия тип хероин съотношението жени-мъже е 1/3, то при амфетамините и новите наркотици това въобще не е така. Съотношението е едно към едно – колкото мъже, толкова и жени.
Сводките на МВР показват, че все по-често са задържаните с „Пико” у нас, той ли е най-употребяван от синтетичните наркотици?
"Пико" е търговското му име и е разновидност на т.нар. метамфетамин, който се различава от амфетамина по това, че има един допълнителен елемент кислород и по своя период на полуелиминация в организма. Увеличават се младите хора употребяващи "Пико", особено в Източна България. Ние имаме наблюдение в Бургас, Ямбол, Сливен, тъй като по наши данни там се произвежда "Пико" от доста години. Разбира се, той навлезе и в София. В момента се разпространява и т.нар. „Кристал мет“, който се продава. Кристален метамфетамин, който не е толкова разпространен заради цената си. Ако действието на кокаина е половинчасово, на амфетамина е час и половина – два, то на „Кристал мет” и „Пико” може да е 12 часа. Представете си силата и действието на тази субстанция. Това е коренно различен тип вещество, което влияе на нервната система и поразява нервната система и биохимията по коренно различен начин от класическия тип зависимости.
Амфетаминова зависимост се изгражда изключително бързо, поразяват се млади хора, главно между 15 до максимум 20-годишни. На 20 години вече идват да се лекуват при нас. Тук говорим за една възрастова граница, която е изключително рискова – 15, 16, 17, 18 години. Амфетаминът е по-евтин наркотик. Това веднага ме навежда на мисълта, че се прави в България, защото когато дрогата мине една-две граници тя се оскъпява. Да се продава нещо за 10-20 лева и да могат трима души, образно казано, да се надрусат – представете си какво е това вещество.
Толерансът към изграждане на такъв тип зависимости е изключително нисък. Даже наскоро имах случай на момиче във Велико Търново, което никога не е пило алкохол, никога не е употребявало цигари или наркотици. Един прием на „Пико” – на някакъв купон – довежда до едно трайно увреждане.
Ако при класическия тип вещества има един начин за извличане и производство, при амфетамините общо взето всеки готвач, използвайки своя собствена фурна, кухня, пекарна, си ги прави нещата сам. Едно вещество, ако е повече или по-малко това вече променя ефекта.
От дълго време се счита, че амфетамина е „коката на бедните“. Като цяло тя е присъща за по-младите хора. Амфетамините изместиха като потребление кокаина. Под 120-140 лева читав кокаин трудно може да се намери. Докато при амфетамините трима души с по 30 лева могат да се надрусат ежедневно. Хероинът се продава пък на разфасовки – доза 10 лева, 20 лева, може да стигне до 60 лева на грам, като е със съмнително качество. По принцип в България традиционно качествен хероин няма от много години. Азиатският, турският хероин открай време се продава с допълнение от всякакви вещества и е лошо с качество.
Според Вас в София колко са наркозависимите, какъв е таргетът им?
За София до този момент достоверна извадка няма. Към институциите, които работят с наркозависими, се обръщат хора, които вече са осъзнали, че имат проблем. Това е малък процент. Но не знаем колко са тези хора, които са в сянка.
Особено при амфетамините – там е друг вид култура. Хората, които употребяват амфетамини, въобще не се считат за наркомани. Те правят огромната разлика и грешка, че считат хората, взимащи хероин за наркомани, а тези, които взимат амфетамин – не.
Шегувам се, че ако ми опрат пистолет в главата и ми кажат „взимай наркотик“, последното нещо, което ще взема, е амфетамин. Това е изключително опасно вещество, защото пораженията са много сериозно. Виждал съм човек в амфетаминова психоза – той е като шизофреник.
Бройката за София варира. Според мен реалистично е бройката да е 1/3 от тази за цялата страна.
През 90-те години „Люлин“ се славеше и като квартала на наркозависимите. Има ли някакво парцелиране на наркозависимите в София?
Това беше мит и то през 90-те години. Това е същото, както се считаше, че хората, употребяващи наркотици, принадлежат на една или друга социална група. Хората, употребяващи наркотици сега, по нищо не се различават от Вас и мен. Всеки един – богат, беден, млад, стар... А, ако към това число добавим и алкохолноупотребяващите, става страшно. Няма квартал, в който да има по-голяма концентрация на наркозависими. Може би има повече употребяващи, като бройка, но на практика във всеки един квартал има наркоразпространение, дилъри и зависими.
Има ли превенция срещу разпространението и употребата на наркотици в училищата?
Мога да се похваля като терапевт, и човек, който от години се бори с това нещо – повече от пет години работим по наш проект, сами сме си го инициирали и сме го нарекли „Училище за родители“. Обикаляме училища, разговаряме с ученици и сме го правили и в страната, и в София. Самите ученици са в пъти по-наясно от родителите и учителите и са много по-напред в информацията, отколкото ние си мислим.
Най-интересното е, че около 50-60 % от тях при анонимни анкети споделят, че имат опит поне веднъж с употреба на алкохол, марихуана, амфетамини. 90% от тях познават поне един човек, който е експериментирал с кокаин, амфетамини.
Най-интересното е, че когато кажем това на родителите и учителите, те казват „в нашето училище няма такова нещо“. В италианския лицей ми забраниха да изнасям подобен род информация, защото половината деца бяха на властимащите. През 2015 година да си мислим, че проблемът с наркотиците не съществува – че децата ни са защитени – е наивно и смешно.
Кои са виновниците за този немалък брой наркозависими у нас?
Две политики има в света, които се водят по линия на наркотиците – намаляване на предлагането, намаляване на търсенето. От една страна всички тези институции, които са включени – Митници, МВР и т.н., които трябва да намаляват трафика. От друга страна - всички тези програми като нашата, които трябва да дават превенции. Но в България се работи на парче. Рекордно ниски са заловените количества на граница, а от друга страна има огромно количество употребяващи. За мен наркоразпространението няма как да се случи без участие на самата държава на всички нива.
Ако някой е виновен и отговорен, това трябва на първо място да е самата държава, самата власт. Естествено, ние като общество също имаме някаква отговорност. Трябва да има ясни правила и мерки, които да се вземат. Това е проблем, който лежи на плещите на повече от едно ведомство. Той не е само криминален, не е само здравен, той е социален. Трябва да се правят общи стратегии и да се гледа от различни гледни точки.А не както е сега - един Национален съвет по наркотични вещества, който я се събере на 5-6 месеца, я не. Представителите му не търсят съдействието на неправителствените организации. Може би има някакъв параван по-високо във властта, знам ли. Някой има интерес да е така.
Как смятате, помогна ли на много хора въведеното метадоново лечение?
По отношение на метадона – това е вещество, което е насочено да третира само опиоидна зависимост, хероинова и никаква друга. Той има своето приложение в 1/10 от случаите – за хора, които вече нищо друго не им помага. Това е част от „Harm Reduction“ модела, който беше наложен от САЩ. Harm Reduction е намаляване на щетите, които са най-вече за самото общество – по-малко кръвно преносими заболявания, по-малко криминалност и т.н.
Никъде в Европа няма платен метадон, навсякъде се дава безплатно. Откъде накъде в България се създадоха частни програми по силата на определени наредби и това се превърна в бизнес? Това е изключително огромен проблем. Ако искаме наистина да помагаме на тези хора, трябва да е безплатно – както е инсулинът за диабетиците. По линия на НЗОК. Това е единственият проблем, за който няма клинична пътека. Проблемите са натрупани през годините, оставени са по този начин и за мен основна вина има властта, политиците. Те са тези, които трябва, не само по изборите да казват „тук има някакъв проблем, нещо се случва“, а да изградят истинска сериозна политика, която систематично да започне да работи на всички нива.
Ако към всички тези 300 000 души поставите поне по двама души от семейството, които са близки, ще си представите каква е цифрата на косвено засегнатите от този проблем. Това е един от най-големите социални проблеми. Това не е проблем, който засяга само конкретния индивид, но и хората около него.
От една страна МВР не трябва да толерира наркоразпространението. Но те са наредени в една стройна редица – дилър-полицай, дилър-полицай – по квартали. Мога и с имена да го кажа, но няма да го направя. Но е факт.
Сандански открай време е център за дистрибуция на наркотици. Има пътеки, които съм убеден, че самото МВР ги знае. На пъпа на София също има център за разпространение на наркотици. Така че тях трябва да ги питате какво правят.
Именно в Благоевградски регион полицията разкрива огромни ниви с канабис...
Това с канабиса е такава „пунта мара“, че въобще не ми се говори.
Добре, може би имате предвид, че се залавят дилъри, но много рядко се стига до това да осъдят човека на върха на пирамидата?
Пак го казвам, не е тайна – няма как да се случи наркоразпространение, без самата държава да е част от това нещо. Цялата политика по отношение на наркотиците в България е бутафорна, като в театър. Ако от МВР чак толкова се затрудняват, аз ще им изготвя един списък и ще им кажа 20 имена, които могат да проверят, но те ги знаят. Хората са си живи и здрави, живеят си, работят и всичко си върви. Този бизнес е като една движеща се платформа. Един слиза, през годините хващат някой, но се качва друг. Самата платформа обаче си седи, тя не се променя. Емблематичните имена, които се спрягаха по отношение на кокаина, не са мръднали от този бизнес. Имаше един, който го залавяха и го пускаха, сега пък е под домашен арест. След като ги няма Таки и още няколко емблематични имена, общо взето е абсолютно шанаджийска история. Всеки си купува отвсякъде. Дилъра, майката стана самата държава. Ако преди имаше някакви хора, без да им казвам имената, които бяха някакъв гарант и следяха за ред на улицата, то тях ги отстреляха половината. Сега вече стана абсолютен хаос. Всеки си прави каквото си иска. Създават се някакви групи, затова и качеството варира „от до“, това важи и за цената.
Навремето гледах един филм за наркотиците с бивши агенти на ЦРУ, ФБР и там се казваше „ако това нещо струва 10 долара и надценката му докато стигне САЩ е 200 долара, няма как да бъде победено. И корупцията, и възможностите, които дава...
Това, което не прави държавата, е да инвестира в създаването на специализирана служба, която да бъде независима. Аз бих го нарекъл отдел „Наркотици“, или агенция „Наркотици“, както искат – със собствен бюджет, с хеликоптери ако искате, с проверени агенти и обучени хора, мотивирани хора.
Каква част от кокаина и хероина, според Вас, минава транзит и каква част остава в България?
Ще Ви кажа нещо от Фабиано – в неговата книга беше описано нещо, което аз смятам, че е абсолютно вярно. Дълги години един от най-качествените кокаини, които стигаха до Италия идваха от България. Това е така. Каква част остава? Никой не може да ти каже със сигурност, но не малка част. Има една сериозна употреба в България. Има една част – там около Сандански, които пак са българи, но те изнасят и за Гърция. Но и в България се употребява много кокаин. През 90-те години се правеха на по-малки дози, за да могат да си го позволяват дори тези, които нямат много пари. Даже имаше един период, в който кокаина се продаваше по 10, 20, 30, 40 лева. Сега започнаха да пускат пак половинки и четвъртинки. За определени ситуации най-опасната смес спийтбол , което през 90-те години беше голям хит и имаше висока смъртност, защото там изравняваш границите на кръвното. В момента пак започват да се появяват такива случаи.
България не е пазарът на Европа, със сигурност няма такива размери, но пък от друга страна сме една много добра транзитна територията. В крайна сметка пътят на хероина и кокаина към Западна Европа минава през България. Открай време е било така. В момента има някакво възраждане на кокаина в България. Повече хора започват да употребяват, има различни видове. Срещат се 2-3 независими източника, които доставят.