За последните 99 години, президентският пост в Аржентина се предаваше между Перонистите (Хуан Доминго Перон и популистките му последователи) и реакционните генерали. От време на време центристи от „Радикалното гражданско обединение“ успяваха да се домогнат до кабинета, но техните мандати приключваха бързо с оставки или преврати. На последните избори, обаче народът на Аржентина успя да пребори този модел. За първи път от почти век, президентът няма да бъде Перонист, Радикал или армейски генерал. Трудно е да не се преувеличава значимостта на това събитие.
Според Хектор Счамис, политолог в университета в Джорджтаун, ако подобна политическа промяна бе настъпила във Франция или Бразилия, гражданите на страната щяха да честват раждането на една нова република.
Новият избран президент на Аржентина Маурисио Макри, инженер по образование, често е описван в международната преса като "дясноцентрист." Но този етикет не е съвсем правилен. В Аржентина, разделението ляво-дясно е замъглено от политиките на перонистката Хустисиалистка партия, които приватизира държавните предприятия през 1990 г., само за да ги ре-национализира по-късно. Нещо повече, "дясноцентристко" често означава "консервативно", а с победата Макри няма да "запази" статуквото.
Макри най-точно може да бъде описан като "либерален" - в европейския смисъл на думата. Това означава, че на първо място той уважава демократичните институции на Аржентина, силно повредени след десетилетие на грубо управление от страна на президентите Нестор и Кристина Кирхнер. Това също така означава и по-благоприятна политика на пазарна икономика.
Една от ранните следизборни прокламации на Макри бе, че той иска "девелопменталист" за финансов министър. (Девелопментализма е икономическа теория, която гласи, че най-добрият начин за страните от Третия свят да се развиват, е чрез насърчаване на силен и разнообразен вътрешен пазар и налагане на високи мита върху вносните стоки - бел.ред.). В Латинска Америка това означава, че икономистът трябва да се притеснява за растежа, заетостта и износа, както и за балансирането на бюджета и изплащането на дълговете, обяснява бившият икономически министър на Чили Андрес Веласко. Макри твърдо е решен поетапно да наложи много строг контрол на цените и капиталите, от които досега перонистите се облагодетелстваха. С този ход е малко вероятно министърът на търговията и индустрията да повтори странното поведение на предшественика си, който поставяше пистолет на масата, докато договаряше квотите за внос и износ с местните производители.
Като президент Макри наследява тежко икономическо положение. Икономиката на Аржентина се свива. Инфлацията е над 20% (никой не е сигурен колко точно, защото цифрите биваха фалшифицирани). Песото е надценено. Международните валутни резерви намаляват бързо. А бюджетният дефицит е достигнал 7% от БВП.
За щастие, има и някои добри новини. Тъй като никой не отпускаше заеми на Аржентина, след като тя спря да плаща в началото на 2000 г., правителството има сравнително малко дълг. Макри обеща да елиминира валутния контрол и да намали инфлацията. Позволявайки на песото да се обезцени, Макри може да постигне две неща наведнъж. Една слаба валута ще стимулира износа и ще позволи на вноса да расте, като премахне валутния контрол. В същото време, тъй като значителна част от държавните приходи са свързани с долара, а разходите са най-вече в песос, девалвацията ще намали бюджетния дефицит.
И все пак, светът не трябва да очакват фанатизъм от страна на Макри по отношение на свободните пазари. Той оглавява широка коалиция, която включва неговата свободомислеща партия „Републиканско предложение“, лявоцентристкото Радикално гражданско обединение и други центристки групировки. Коалицията няма да командва мнозинството и в двете камери на Конгреса, така че ще са нужни време и специални коалиции, за да успее новият президент да прокара идеите си.
Освен това светлите дни пред Макри вероятно ще бъдат кратки, тъй като перонистката опозиция, след като се освободи от семейство Киршнер, няма да се поколебае да атакува новата администрация. Но ако той използва политическият си капитал разумно, би имал добри шансове да стабилизира икономиката и същевременно да запази стабилна политическа подкрепа.
По време на предизборната си кампания, Макри показа, че притежава чувствително "политически ухо". Той разбира, че аржентинците са уморени от властния (може да се каже дори авторитарен) политически стил на Киршнер, при който всеки несъгласен бе заклеймяван като лакей на тъмните империалистически сили. Дори за страна с бурна политическа история като Аржентина, партизанската поляризация и язвителност бяха достигнали нива, които граничеха с лудост.
Контрастът се видя още в първото изказване на Макри, след като бе избран за президент. За разлика от Кристина Кирхнер, която правеше скучни изказвания и никога не даваше пресконференции и не отговаряше на журналистически въпроси, Макри отговори на всеки зададен му въпрос, докато медийните представители се изчерпаха.
Новата ера, която започна, ще промени политическата перспектива не само в Аржентина, но и в цяла Латинска Америка.
В съседна Бразилия народът все по-малко подкрепя администрацията на президента Дилма Русеф и според проучванията на общественото мнение, центристката опозиция се приближава все повече към властта. Победата на Макри ускори този процес.
Победата на Макри се отрази по същия начин и на избирателите във Венецуела, където в неделя (6 декември) опозицията спечели парламентарните избори. Тази победа също бе историческа, защото социалистическата партия загуби за пръв път от 16 години насам.
Победата на Макри застана в ярък контраст с другите правителства в региона. Ако съуми да следва политиката си на самостоятелност и отстоява действията си, този президент със сигурност ще остане в учебниците по история. Ако не успее да го направи, управлението на новият президент може да приключи скоростно, а страната отново да се озове в ръцете на популистка диктатура, а тежките икономически кризи от миналото да се повторят.