Боян Рашев: Дъжд от вечни химикали се излива над планетата

Дъжд от вечни химикали се излива над планетата: И за това ще се намери решение!

Екологичната победа, която спаси озоновия слой, се оказва с неочаквана скрита цена, която никой не е предвидил – и вече десетилетия наред тихо се излива под формата на дъжд над всяка страна на Земята.

Ново изследване, ръководено от Университета Ланкастър, установява, че хладилните агенти и анестетичните газове, въведени като заместители на разрушителните за озоновия слой CFC (хлорофлуоровъглеводороди), са разпространили огромни количества от дълготрайно химично вещество, известно като трифлуороцетна киселина (TFA), по цялата планета. Изследователите изчисляват, че между 2000 и 2022 г. повече от 335 000 тона TFA са били отложени от атмосферата върху земната повърхност, а нивата продължават да се повишават.

TFA принадлежи към семейството на т.нар. „вечни химикали“ PFAS – вещества, които практически не се разграждат по естествен път и се натрупват трайно във водата, почвата и живите организми. Замърсителят вече се открива в дъждовната вода, в ледовете на отдалечени арктически райони и в екосистеми, намиращи се далеч от всякакви индустриални източници. Очаква се замърсяването да продължи да нараства, тъй като газовете, които го пораждат, се задържат дълго време в атмосферата.

Монреалският протокол – историческото международно споразумение от 1987 г., което спаси озоновия слой – неволно е създал условията за този нов проблем, като е наложил преминаването към хладилни агенти, които впоследствие се разграждат до TFA във високите слоеве на атмосферата.

Колко опасна е TFA за хората?

Засега няма доказателства, че представлява непосредствен сериозен риск за човешкото здраве - затова "raining poison" от картинката е сериозно пресилено - но бързото ѝ нарастване и практически вечната ѝ устойчивост тревожат учените.

Всеки климатик, всеки хладилник и всяка медицинска упойка, които са заменили първоначалните озоноразрушаващи химикали, са допринесли за образуването на невидимо химическо покривало, което безшумно се спуска над цялата планета. Нивата на ежегодно и кумулативно замърсяване бързо растат и все още не са достигнали своя връх (втората картинка от самото проучване).

Решението на един екологичен проблем - разрушаването на озоновия слой - е породило нов. Това не е изненадващо - случва се многократно в историята. Откриването на въглищата спасява горите, но създава проблеми с емисии на серни и азотни оксиди. Откриването на нефта спасява китовете, но води до олово в бензина и емисии на въглероден моноксид. Пластмасите запазват храната много по-дълго време, но се натрупват в реки и морета и влизат в хранителната верига. Фосилните горива изваждат хората от мизерията и подхранват индустриалната цивилизация, но изгарянето им води до емисии на парникови газове и т.н.

През цялата си история човечеството се сблъсква с проблеми, които решава. После се оказва, че решенията водят до нови проблеми.

Обикновено обаче новите проблеми са доста по-леки и по-слабо ни засягат от първоначалния, така че живеем относително по-добре. Точно това всъщност наричаме "устойчиво развитие".

Ако погледнем конкретния случай: Запазването на озоновия слой е критично важно за оцеляването на живота на планетата. Новият проблем с TFA може и да е значим, но със сигурност не може да се сравнява като мащаб на потенциалното въздействие. Независимо от това, той също ще бъде решен - само въпрос на време е.