Той се е променил. Да, друг е вече. Един такъв диалогичен, по-спокоен. Не се кара на хората. Не както предния мандат, ааа - не, не…
Това доскоро констатираха немалко политически анализатори и журналисти в поведението на Борисов, а симпатизантите му изпадаха в умиление от привидно по-приветливия му нов дух на общуване. След края на 10-ата годишна среща на бизнеса с правителството в столичния хотел "Балкан", всяка мисъл в подобна посока би прозвучала нелепо. Станахме свидетели на добре познатото самохвалство, гарнирано със сочни закани към тези, „които искат в момента да съборят правителството“. А изразите „който нож вади - от нож умира“ и „война до край“, със сигурност пасват идеално в стилистиката на редовна пресконференция на ИДИЛ, но някак не се връзват с реч на министър-председател на страна от Европейския съюз. Каквато и да е тя днес.
Чували сме за по-специфично отношение към опозицията, но свързано с бита и традициите на някои топли, далечни страни. Там, разправят, опонентите на властта ги подреждали в найлонови пликове във фризерите на управляващите. Който имал фризер, де…
В случая не ставаше въпрос за въоръжено въстание, външна агресия, нарушила териториалната ни цялост или нападение на извънземни срещу клетата ни родина. А за парламентарната опозиция в поверената на Борисов от избирателя република. Същата опозиция, за която буквално няколко дни по-рано той бе заявил, че не вижда нищо смущаващо и лошо да поиска вот на недоверие.
„Напротив лошо е, ако няма вот на недоверие, защото би говорило не добре за демокрацията“, заяви тогава благо и почти загрижено премиерът и допълни, че доскоро упреквал едва ли не бащински опозицията, че не била достатъчно активна в ролята си. А сега де?!
На кой Бойко да се вярва? Най-лесният отговор е – и на двамата. Единият Бойко се гаври с тях, сякаш квартален тартор предлага на хилави дечица да се пробват на канадска, като той да играе с два пръста на лявата ръка. Другият Бойко обаче е нетърпим дори към далечен намек за някакъв упрек. Ами нормално, той е зодия Близнаци, сигурно би възкликнала някоя негова почитателка, задълбала в астрологията. Знае ли човек, може и от това да е.
Защо Борисов дръпна тази реч точно на срещата с бизнеса? От една страна, отвори му се възможност да иде и размаха пръст направо от леговището на врага – организаторите на срещата от в.“Капитал“ са сочени като важен фактор в клатенето на кабинета и прословутата стабилност. От друга страна, Борисов би държал същата реч, на което и друго събитие междувременно да бе попаднал – дали на среща със спортисти, с млекопреработватели или пък с дянковите „феодални старци“ от БАН. Остана усещането, че всичко казано, вече сме го чували многократно. Някакво натрапчиво дежавю от цифри, бодро илюстриращи неоспоримия подем, който страната ни безусловно бележи.
При всички положения обаче, нивото на агресия бе в пъти повече от стандартите, налагани от „новия“ Борисов. А като вземем и рязката промяна при кротката доскоро Румяна Бъчварова с нейното рязко и неочаквано „Стига вече“, както и заплахата, че критиките срещу МВР може да се смятат за заплаха за националната сигурност, става ясно, че каквото и да разправя, властта е уплашена.