Хиляди имигранти и бежанци от целия Близък Изток и Африка продължават да се стичат на прага на Европа в отчаян опит да избягат от войните, преследванията и икономическите проблеми в своите страни. Пътят им напред към Западна Европа обаче, бе отрязан. Австрия и някои балкански държави наскоро затвориха границите си и ограничиха пропускането на хора.
Македония ограничи влизането на бежанци до няколкостотин на ден и сега позволява само на граждани от Сирия и Ирак да влязат на нейна територия. Това доведе до бързо натрупване на хора по границата между Гърция и Македония, където в момента се намират около 10 000 души. Гръцките власти предупредиха, че броят може да достигне 70 000 през следващия месец.
Разочаровани, мигрантите организираха множество протести, някои от тях дори предприеха по-драстични мерки, събаряйки огради и бариери с едничкото желание да продължат пътя си към по-добро бъдеще. Всичко това доведе до нова ескалация на кризата и е на път да въвлече Европа в огромен хуманитарен проблем.
Ситуацията на гръцката граница обаче, колкото и сериозна да е тя, не е единствения проблем на Европа в момента. Мигрантите и бежанците, които вече са успели да преминат напред, представляват не по-малък проблем за европейските власти.
В понеделник, 29 февруари, Франция започна разрушаването и разчистването на южната част на така наречения "Джунглата на Кале", бежански лагер, който отдавна служи като събирателен пункт за хиляди мигранти, надяващи се да достигнат Великобритания през тунела под Ламанша. Френското правителство твърди, че е започнало своята акция, защото условията в лагера, които от край време са плачевни, са станали още по-лоши, тъй като броят на жителите му се е увеличил през последните месеци. Ясно е обаче, че политическият натиск играе важна роля при взимането на това решение.
Въпреки това подобен натиск не е напълно обоснован в действителност. За политиците, които се обявяват против имиграцията и бежанците, като Марин Льо Пен от Националния фронт, "Джунглата" служи като могъщ символ на предположенията, че френското правителство е "неспособно да контролира своите граници." Истината е, че лагерът в Кале, не се е появил заради пробив в бюрокрацията, а е продукт на съгласувани действия между френското и британското правителство. И двете страни са стигнали до извода, че е по-разумно да контролират френско-британската границата от френската страна на Ламанша. Никой не е очаква обаче, че лагерът ще придобие символично значение, далеч надхвърлящо действителния му размер или значение.
Списание „Форейн полиси“ припомня, че Франция създаде първия си бежански център в региона на Кале през 1999 година след разговори с Великобритания. Тогава страната се съгласи да създаде защитен периметър около входа на тунела под Ламанша, за да се предотврати нелегалното преминаване на имигранти. Френското правителство настани бежанците в сграда в градчето Сангат, която бе собственост на дружеството, което управлява тунела. Предполагаше се, че по този начин ще се попречи на имигрантите да избягат в Обединеното кралство. По време на своето тригодишно съществуване, този център се превърна в политическо бойно поле. Различни хуманитарни групи се стремяха да подобрят условията на живот, докато местните власти се оплакваха от бремето, което центърът представлява и искаха Великобритания да поеме своята пълна отговорност, заявявайки, че финансовата подкрепа, която страната предоставя е крайно недостатъчна.
Центърът в Сангат беше затворен през 2002 г., защото бе пренаселен. Никола Саркози, по онова време министър на вътрешните работи, обеща да реши проблема с мигрантите за постоянно, като ги върне обратно в родината им (тогава повечето от тях идваха от Афганистан). Неговият британски колега Дейвид Блънкет обеща от своя страна да затегне законите, уреждащи статута на бежанци, така че да направи Великобритания по-малко привлекателна дестинация. Но бежанците, защитени от френските и европейските закони за даване на убежище продължиха да се стичат в областта на Кале. Те започнаха да създават импровизирани лагери на различни места в областта. За около десетилетие тези "лагери" се разраснаха до толкова, че в тях се появиха магазини, здравни заведения, театри, училища, джамии и църкви. Френските власти редовно бяха шокирани от доклади за нехигиенични условия в лагерите, където някои от жителите нямаха друг избор, освен да се къпят в отпадъчните води от химическия завод.
"Условията на живот на тези хора ... са абсолютно непознати за Европа и дори не спазват нормите, определени от Организацията на обединените нации [за бежански лагери]", пишат в своите доклади хуманитарни организации. Мястото е сравнявано с "военна зона или сцена на природно бедствие."
Имало е и инциденти в лагерите, някои произтичащи от неразбирателството между имигранти от различни националности или етноси, други, включващи нападения срещу жени.
Предишни опити от страна на френското правителство, да разруши тези незаконно създадени лагери, са успявали само да преместят мигрантите от едно място на друго в региона Кале, постепенно създавайки „Джунглата“. Но сега правителството е твърдо решено да не позволи на имигрантите и бежанците да се преместят сами.
Властите започнаха да изграждат свой собствен бежански лагер с транспортни контейнери, оборудвани с нагреватели и електричество, както и със санитарни помещения. Официални емисари бяха изпратени в "Джунглата", за да убедят бежанците, че те ще бъдат на по-безопасно и по-удобно място, ако се преместят в новите съоръжения. В същото време правителството се опита да убеди тези хора да се откажат от надеждата да стигнат до Великобритания и да приемат статут на бежанци във Франция. Това се оказа изключително трудно за някои от тях, които се надяват да се присъединят към своите семейства отвъд Ламанша. И така на 29 март автобуси пристигнаха в южната част на незаконния лагер, за да откарат бежанците в новия им дом. И въпреки убедителните доводи на емисарите, много бежанци не бяха съгласни и започнаха „битка“.
Въпросът с бежанците, който вече повече от година е основна точка от дневния ред на целия Европейски съюз, продължава да се разраства. Бежанците от Кале вече не са местен френски въпрос, свързан с географската случайност, че единия край на тунела под Ламанша е в Кале, а другият във Фолкстоун.
Бежанската криза засенчи кризи, пред които ЕС бе изправен, като кризата с еврото и продължаващата икономическа стагнация. След затварянето на европейските граници, ситуацията в Гърция бързо започна да се влошава и доведе до политическо напрежение, което съвсем скоро може да има последици. Европа вече е разделена, затворена и дистанцирана. Европейските страни вече са на нож, обвинявайки се взаимно за създалата се ситуация. Много от тях се опасяват, че бежанската криза ще навреди на националните, културните и моралните им интереси, а други все още изпитват състрадание и съпричастност.
С нарастващият натиск из цяла Европа френското правителство не се поколеба да вземе решение за мигрантите в Кале. То осъзна, че вече не може да си позволи да губи време в разговори с бежанците в "Джунглата". Франция трябваше да действа и единственият възможен начин се оказа грубата сила. Това разпали още повече гнева на хуманитарни организации, съпричастни с бежанците европейски лидери, както и на самите бежанци. И ако разрушаването на "Джунглата" може да доведе до някакъв резултат за онези няколко хиляди мигранти, които се намират там, то закриването на лагера няма да направи нищо за общата ситуация с бежанците в Европа, което на първо място провокира действията на Франция.