Светът се е побъркал! 13 май - Ню Орлиънс, САЩ, 15 юли – Ница, Франция, 7 юни – Истанбул, Турция, 28 юни – Истанбул, Турция, 22 юли – Мюнхен, Германия, 23 юли – Ройтлинген, Германия, 23 юли – Кабул, Афганистан 24 юли – Ансбах, Германия, 24 юли – Багдад, Ирак, 25 юли, Форт Майерс, САЩ... Това са само последните атентати... Статистиката продължава цинично да се пълни. Медиите вече свикнаха с тикера и хранят публиката със заглавия, над които стоят дежурните надписите „на живо“ или „извънредно“. Проблемът е, че тези новини станаха всичко друго, но не и извънредни. Те станаха част от ежедневието, при това не някъде далеч, а у дома. Различни по география и общи по резултат – убити невинни хора. Тук статистиката е безпомощна за мисленето ни.
А общи ли са по съдържание? Със сигурност! И няма значение дали извършителите са отрепки, психически болни хора, масови убийци или зад тях стои „Ислямска държава“, която ще си присвоява всяка пролята кръв и всяка жестокост.
Като прибавим към тази мръсна форма на война – тероризма, най-големия трус в историята на ЕС – Brexit, опита за преврат в Турция, нестихващата война в Сирия и голямото бежанско преселение, студените отношения между САЩ, НАТО и Русия, украинската криза, американската надпревара за президентския пост, дрънкането на оръжие по морета и океани... Това „сблъсъкът на цивилизациите“ по Хънтингтън ли е, или „краят на историята“ по Фукуяма, или поредното многотомно издание по „Война и мир“ по Толстой?
Всичко това свързано ли е? Как да се обясни този „период на нестабилността“, който човечеството изживява, а държави и лидери вкупом губят авторитета си чрез погубените животи на невинни хора. Въпроси, които днес нямат отговори. Те предизвикват само хипотези, тягостни хипотези, чийто отвратителен пристан е в най-драматичните моменти от историята. Ерих Паул Ремарк, известен като Ерих Мария Ремарк, го е казал блестящо в романа си „Черният обелиск“: Смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика“.
Иначе Олимпийските игри скоро започват. Някога в чест на Зевс се сключвало свещено примирие, с което се гарантирали зрителите на Олимпия. А сега как ще е ?
Светът наистина ли е изпаднал в хаос?