Анализът е на Даниел Кърцър за Project Syndicate
Даниел Кърцър е бивш посланик на САЩ в Израел и Египет и гостуващ преподавател по политически науки, свързани със Средния Изток в "Удроу Уилсън", училище за публични и международни отношения към Принстънския университет
Водачите на израелската отбрана често смятат мира с Палестина като нещо необходимо за държавната си сигурност. Нагърбването със задачата да запазят териториите, които Израел завладява след Шестдневната война през 1967-а очевидно принуждава военните да подкрепят политически действия, които биха сложили край на окупацията. И въпреки това правителството не показва ни най-малък интерес в търсенето на постоянно решение.
За да бъде добре разбрано това разединение, трябва да се обърне внимание на покойния Меир Даган, служил като генерал-майор в Израелските отбранителни сили, а по-късно и като директор на „Мосад“, израелската разузнавателна агенция. Преди няколко години аз и група експерти бяхме на конференция в Ерусалим, свикана от тогавашния президент на Израел Шимон Перес. Отдясно на мен седеше Даган, който тъкмо бе „чукнал“ осемте си години начело на „Мосад“. Отляво беше Дор Голд, бивш преподавател в университет и бивш посланик на Израел.
Двамата изразиха две много различни гледни точки относно кое е най-доброто за сигурността на Израел. Струва си аргументите им да бъдат разгледани отново.
Голд заяви, че мирните граници отпреди конфликта през 1967-а ще оставят Израел без „защитими такива“. Той подчерта, че Израел може да се брани от опасности на изток единствено ако поддържа военно присъствие на Западния бряг и поеме контрол над река Йордан, която преминава по границата, разделяща Йордания от Израел и Западния бряг.
Даган опроверга подобно твърдение, споделяйки, че ролята на военните е да пазят израелските граници, независимо къде са изтеглени те. И докато израелската армия със сигурност би искала да оперира със стратегическите предимства, които притежанието на по-голяма територия осигурява, същевременно тя би изпълнила правителствена мисия при каквито и да е условия.
Но Даган не спря дотук. Той описа принципа на „защитимите граници“ като слух, който пренебрегва намеренията и възможностите на страната отвъд границата. При евентуален договор за мир между Израел и Палестина, бремето да бъде защитавана границата ще падне, защото Израел ще има сериозен трансграничен партньор с взаимни интереси в избягването на военния конфликт. Палестинските сили по подразбиране ще осигурят значителна сигурност както за самите себе си, така и за Израел.
Миролюбивата позиция на Даган има дълги традиции сред Израелските сили за сигурност. „Мирът сега“, неправителствената организация, представяща израелците, които подкрепят политическото решение на израело-палестинския конфликт, е създадена през 1978 година. Основателите ѝ са 348 служители от запаса на Израелските сили за сигурност, които пращат писмо на тогавашния министър-председател Менахем Бегин, молейки го да завърши мирните процеси с Египет.
По същия начин, в резултат на Първата интифада (палестинското въстание, продължило от 1987 до 1993) отбранителните сили опитаха да възстановят мира. През 1991 година Ицках Рабин, бивш директор на кабинета на Израелските отбранителни сили, министър-председател и министър на отбраната, призовава за цялостно впрягане на усилия за регионален мир. Също както и Даган, Рабин вижда арабско-израелския конфликт като бреме върху сигурността на Израел. Оттогава насам висши военнослужещи, бивши и настоящи, водят или участват в преговорите с Палестина и Сирия.
Съвсем наскоро много видни бивши фигури от отбраната на Израел подкрепиха постигнатата сделка между Иран и постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН (Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство, Съединените щати, както и Германия) относно ядрената програма – споразумение, което израелското правителство разгорещено не одобряваше. Всъщност, разцеплението между отбранителните организации и сегашното правителство в Израел изглежда по-голямо от всякога. По-голямата част от бившите висши военнослужещи звучат като Даган, докато държавните служители напомнят на Голд.
Появиха се редица организации, застъпващи се за мира. От Асоциацията за мир и сигурност, където членуват стотици ветерани от Израелските отбранителни сили, „Мосад“, „Шин Бет“ (Израелската служба за вътрешна сигурност) и националната полиция изтъкват, че мисията им е „да насърчат към стабилно политическо решение на израело-палестинския конфликт, което е ключова стъпка към националната сигурност и социална устойчивост на Израел“.
Неправителствената организация „Лидери за сигурност на Израел“ с над 200 членове от отбранителния „елит“ на Израел, публикува доклад на име „Сигурността преди всичко“, където бе поместен изчерпателен набор от идеи как земите на запад от река Йордан да бъдат мирно поделени. От „Лидери за сигурност на Израел“ са на мнението, че терорът над Израел не може да бъде победен само и единствено с военни средства и трябва мирен процес, който да подобри качеството на живота на палестинците.
Други официални лица стигнаха и по-далеч: Бившият директор на „Мосад“ Ефраим Халеви смята, че Израел трябва да приеме „политическата реалност на Хамас“ и да започне разговори с организацията, управляваща ивицата Газа. Подобно на това, в документалния филм от 2012 година „Пазителите на портата“, светът видя как шест бивши лидери на Шин Бет (Израелската служба за вътрешна сигурност) призоваха за мир с палестинците, взимайки си поука от последните няколко десетилетия.
Удивителен е фактът, че политическото ръководство на Израел не претърпя електорален срив, въпреки че пренебрегна възгледите на отбранителните си служби. Нямаше публична реакция след излизането на „Пазителите на портата“ на екран, а министър-председателят Бенямин Нетаняху сподели, че не е гледал лентата и няма никакви намерения да го прави в бъдеще.
Безразличието на избирателите е загадка, имайки предвид високото публично уважение към Израелските отбранителни сили, особено по отношение на правителството. Анкета на израелското Националното статистическо бюро от 2015-а показа, че 93% от местното население вярват на своята армия, 40% вярват на правителството, а едва 22% на политическите партии в страната.
Един от отговорите е, че след толкова много неуспешни усилия израелската общественост е разочарована от мирния процес. Също така, действията на окупационните сили, подбуждащи насилие и тероризъм се засилват. Това позволява на сегашната властваща коалиция да оправдае политиките си. Позволяването на разширена заселническа дейност на Западния бряг, задълбочаваща конфликта, например.
На този фон Нетаняху е изобразяван като закрилник на Израел, присвоявайки си почит на гърба на отбранителните служби. А сега тези, които призовават за подновяването на мирния процес ще трябва да спечелят наново обществеността и да възвърнат позициите си. Меко казано, остава несигурно дали е възможно това да бъде сторено при тези обстоятелства на регионална нестабилност.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.