Разположените от Москва съвременни ракетни комплекси C-400 в окупирания Крим и засилване на напрежението в отношенията с Киев, тревожат Вашингтон и европейските столици, пише в редакционен коментар френският в. „Льо Монд“. И тази тревога е оправдана. Работата е в това, че войнствените изявления на Владимир Путин са явно предизвикателство към французите и немците, покровителите на Минските споразумения от 2015 г. Западът за пореден път си задава въпроса за истинските цели на Кремъл. Мнозина сравняват Владимир Путин с шахматист, който мести фигурите с няколко хода напред. Но той по-скоро е играч на покер, който се възползва от всяка възможност, за да окаже натиск върху опонента, в това число и да блъфира, коментира „Льо Монд“. Той е умел политик, не най-добрият стратег. За това свидетелства неговата украинска политика. Той се боеше, че тази бивша съветска политика ще се сдобие с истинска независимост, но в своите действия само ускори това, което искаше да избегне.
През есента на 2013 г. неговите опити да спре споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС доведоха до революцията на Майдана, която завърши с бягството на проруския президент Виктор Янукович и идването на власт на проевропейския лидер Петро Порошенко. Окупацията на Крим през 2014 г. повлече след себе си най-голямата криза в отношенията със Запада след края на Студената война, който въведе икономически санкции. През лятото тези мерки бяха засилени заради активната подкрепа на Москва за донбаските сепаратисти.
Отслабената заради падането на цените на петрола руска икономика изпитва върху себе си цялата тежест на ситуацията. Не по-малко сериозни са последиците в дипломатически план. Ако администрацията на Обама по-рано говореше за „рестарт“ на руско-американските отношения, сега тя се отнася с недоверие към Москва. Колкото до европейците, сред тях се наблюдава все по-голям разкол. Немалка част от тях говори за необходимостта от постепенна отмяна на санкциите, които вредят на ЕС не по-малко, отколкото на Русия, даже и Минските споразумения да останат на книга.
Главната сила на Путин винаги е била слабостта на неговите противници, коментира „Льо Монд“. Днес той много настойчиво демонстрира помирението с турския му колега Реджеп Ердоган, който се дистанцира от американците и европейците след неуспешния опит за преврат на 15 юли. Освен това безсилието на Запада в Сирия го подтикна към военна намеса в конфликта през септември 2015 г. , за да спаси режима на Асад и за да заеме по-добра позиция на преговорите за урегулиране на конфликта. Президентът на Русия е убеден, пише „Льо Монд“, че държи най-добрите карти и усеща необходимостта да действа в перспективата на вероятното избиране на Хилари Клинтън. Затова Путин отново вдига залога в играта с Киев. С риск отново да изгуби всичко.