Наистина ли Меркел се дистанцира от резолюцията на Бундестага за геноцида над арменците? Дали пък не е вярно, че правителството е принудено да прави унизителни метани пред Ердоган? Коментар на Нина Веркхойзер за "Дойче Веле".
Федералното правителство не се дистанцира от резолюцията на Бундестага за Армения. Това заяви лично правителственият говорител. На човек му се иска да възкликне облекчено: Ах, какво щастие! Момент. Че това не се ли разбира от само себе си? Не е ли вярно, че правителството е длъжно да следва волята на народните избраници? Да, точно така е. Разбира се, че федералното правителство не може да поставя под въпрос решенията на друг конституционен орган. Всяко друго поведение би било в разрез с основния закон на страната. Факт, който някои хора навярно бяха забравили… Повече от странно е, че изобщо се налага да водим подобен разговор.
Кой и от какво се дистанцира?
Информацията на едно списание, че федералното правителство искало да се дистанцира от резолюцията на Бундестага за геноцида над арменците, извършен по времето на Османската империя преди около 100 години, предизвика политически скандал в Германия. Веднага последва остра критика от страна на опозиционни политици, които заявиха, че подобно дистанциране би означавало да се правят унизителни метани пред турския президент Ердоган. После политиците продължиха да се дистанцират от предполагаемото дистанциране на Меркел.
В политически Берлин се знае, че резолюцията за арменския геноцид е трън в окото на Анкара и значително усложнява двустранните отношения. Президентът Ердоган и неговото правителство постоянно се опитват да оказват натиск върху Германия. Германските депутати от турски произход, които гласуваха въпросната резолюция, бяха обявени от Анкара за национални предатели.
Заради същата резолюция Турция забрани на депутатите от Бундестага да посещават войниците на Бундесвера във военновъздушната база в Инджирлик. Споразумението за бежанците също е в опасност заради арменската резолюция, която Бундестагът гласува през юни.
"Не е правно обвързваща"
Нима германското правителство наистина е възнамерявало да реагира на тази отровна външна политика на Анкара с примирителен жест? Затова ли правителственият говорител изрично подчерта, че резолюцията на Бундестага "не е правно обвързваща", нещо, което всъщност се разбира от само себе си? Прави впечатление и още нещо: от външното министерство намекнаха, че германски депутати скоро ще посетят базата в Инджирлик - нещо, което Турция доскоро не разрешаваше. Освен това се заговори за "възобновяване на политическите визити" между Турция и Германия, което било радостно.
Всичко това е твърде странно. Как точно е бил постигнат този напредък и на каква ли цена? Ясен отговор на тези въпроси все още няма. Но и самият факт, че се налага да се питаме подобни неща, показва колко е трудно да се поддържат добри отношение с Турция в момента.