„От самото начало никой не си е представял, че ако българин оглавява ЮНЕСКО, няма как такъв да оглави и ООН. Според мен в края на септември, когато предстои следващото гласуване ще се оцени до колко тази кандидатура има някакъв потенциал все още или ще трябва да се търси друг вариант. Смятам, че в тази ситуация единственото възможно решение, за да бъдат минимализирани щетите, които бяха нанесени, е г-жа Бокова да оттегли сама своята кандидатура.“ Това заяви пред Факти.бг политологът доц. Антоний Гълъбов, който коментира споровете около номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
Правилно ли е решението на правителството да запази кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН?
За сега няма други възможности. Според мен в края на септември, когато предстои следващото гласуване ще се оцени до колко тази кандидатура има някакъв потенциал все още или ще трябва да се търси друг вариант.
Всички тези противоречия и слуховете за смяна с Кристалина Георгиев не намалиха ли още повече шансовете на г-жа Бокова? Не остава ли впечатление, че г-жа Бокова не е напълно подкрепяна от България?
Смятам, че в тази ситуация единственото възможно решение, за да бъдат минимализирани щетите, които бяха нанесени, е г-жа Бокова да оттегли сама своята кандидатура. Това трябва да е нейно решение, за да може България да маневрира по друг начин. Оттеглянето й обаче трябва да значи и оттегляне от поста й в Юнеско. От самото начало беше ясно, че България няма възможност за друга кандидатура. От самото начало никой не си е представял, че ако българин оглавява ЮНЕСКО, няма как такъв да оглави и ООН.
В известна степен, както правителството на Орешарски, така и правителството на Борисов бяха ситуация, в която нямаше избор. България нямаше кого да номинира, докато г-жа Бокова е начело на ЮНЕСКО. Единственият изход в тази ситуация според мен е самата г-жа Бокова сама да оттегли кандидатурата си, за да има възможност България да реализира друга кандидатура. Това, което трябва да се разбере добре е, че този шум, който беше създаден, бе създаден умишлено. Позицията, която в официалната си страница във Facebook разпространи екипа на г-жа Бокова по същество усили този шум и влоши ситуацията. Говоря за позицията от 11-ти септември. Когато самият кандидат заявява публично, че е саботиран в собствената си страна, това би трябвало да е началото на изречение, което завършва с това, че той се оттегля от надпреварата. За сега обаче не виждам подобно желание, нито от г-жа Бокова, нито от екипа й, нито от политическите партии, които се опитват да спекулират с всичко това.
Твърди се, че ключови западни държави отказват да дадат гласа си за г-жа Бокова, която явно се ползва от подкрепата на Русия.Възможно ли беше Кристалина Георгиева да получи подкрепата на тези западни държави и някак да спечели руския глас?
Всичко това са хипотези, които могат да придобият своята реалност, ако г-жа Бокова беше прекратила предсрочно мандата си в Юнеско и беше дала възможност на България да избере своята кандидатура. Заради това влязохме и в този коловоз на ведомствени планове и сметки. За съжаление трябва да кажа много ясно, че този международен скандал, който се опита и успя до известна степен да създаде руската страна, допълнително влоши ситуацията. Няма съмнение, че пускането на подобен тип слухове и подмяната на фактите с интерпретации е добре позната техника в това отношение. Струва ми се обаче, че се стигна твърде далече след изявлението на говорителката на руското външно министерство и отговорът от страна на Германия. Фактът, че руският външен министър покани на разговори българския посланик. Това са актове, които сами по себе си влошават допълнително ситуацията.
Днес премиерът Борисов уточни, че ако на гласуването на 26-и септември Ирина Бокова не се класира сред първите кандидати, правителството в София ще обсъди какво да прави. Това може ли да се счита за своеобразен ултиматум?
До момента от процедурата за избор на генерален секретар на ООН се оттеглиха няколко кандидати, заради слаби резултати. Няма нищо по-естествено, ако в края на септември г-жа Бокова не успее да премине малко по-напред, да се търси друг вариант. За мен най-чистата ситуация е г-жа Бокова да се оттегли сама и да се стигне до ситуация на избор.
Може ли да се твърди, че Кристалина Георгиева беше естествената номинация на това правителство и че може би тя беше по-подходяща за номинацията?
Трудно ми е да преценя. Със сигурност върху правителството на г-н Борисова бе оказан огромен политически натиск. Имаше и външен такъв особено вътре в страната. Включително и с пореден ултиматум на АБВ за напускане на коалицията, когато ставаше въпрос за номинацията на г-жа Бокова. Беше повече ясно, че става въпрос за номинация, която е много дълбоко свързана с определени политически партии в България и определена тенденция на външно влияние над страната. Говоря за влияние от страна на Русия. Смятам, че България нямаше възможност да си избере кандидат.