Да ни е честита независимостта! Празникът е хубав, защото България е най-независимата държава в света. Ние не сме зависими от никого, никой не ни държи сметка и въобще: „Газим ги наред!“, както казва кварталният мъдрец.
Естествено, има малки изключения в идилията. Само два дни преди националния ни празник, един руски депутат, праправнук на един писател, за който се знае, че е обичал българите, се закани да купи нашата майка България. Половината черноморско крайбрежие било купено от руснаци, та те щели да купят и останала част.
Хубаво де, а не е ли по-добре да им я дадем на концесия? Айде, да я държат там тая плажна зона, само ако може да ни опростят парите за АЕЦ "Белене". Онази електроцентрала, която отказахме да строим, за да не сме енергийно зависими от руснаците. Сега пак сме зависими, защото ако не дадем парите на Росатом, ще ни фалират електрическата компанийка, а тя ни е скъпа. Та за какво ни е тази плажна зона. То и без това нямаме пари да ходим на нея. Слънчев бряг е пълен с пияни и бедни британци. А туризмът ни чака руснаците да идат там, че да спасят сезона. Те може да ни купят, ама независимостта няма да ни вземат. А пък и са братя славяни, пък и рускините са много арни, най-вече, докато са млади.
Ама със сирийците нещата не стоят точно така. Преди 108 години ние обявихме нашата независимост. Сега няколко партии у нас се карат, за това коя е истинската турска партия на наша територия, но това може и да е за добро. Все пак, все трябва някой да измоли Ердоган да не пуска бежанците към нас, докато не си достроим стената. Тая същата, дето я строим вече трета година. Тази стена е символът на нашата независимост. Не много здрава, недовършена и с пукнатини, но пък добре изглеждаща и стояща горда пред сирийските душмани. Ама тия душмани ги държи Турция и за да ги държи иска едни пари и едни визи. Ние сега чакаме ЕС да реши, дали ще ги даде тия пари и визи. Лошото е, че ако няма визи, бежанците ще дойдат. Ако има, те пак ще дойдат, ама с визи. Анкара доволно им раздава турско гражданство. Така че, май, да дойдат нелегални имигранти е по-добре, отколкото да дойдат легални такива. Тогава не можеш да ги изгониш.
Ама и ние с този нашия българския късмет, да се паднем баш на кръстопътя. От едната страна се бият украинците, от другата сирийците. Едните ни пречат да си договорим енергийните проекти, а заради другите трябва да си строим стената и да се мазним на турците. А как ги бихме при Одрин само!? Една ракия ми трябва и тръгвам пак да се бия за Македония. Ей, ама то сега и тя стана независима държава. По-скоро може да стане част от Албания, отколкото от България, ама все тая. Великите сили са виновни за всичко. Гадните американци и проклетите руснаци. Те ни разказаха игрицата. Само да бяхме малко по-големи. Абе като Германия. Да беше жив цар Симеон пак да ни изведе на три морета. Нищо, ние може да сме малки, ама ще изтеглим заем и ще си построим магистралите, че еврофондовете взеха да привършват. Дано кредиторите не си поискат парите, че пак ще трябва да режем пенсиите на пенсионерите.
Докато чакаме ЕС, поканихме Виктор Орбан да го измолим да ни изпроси едни 100-тина милиона евро, защото ние не можем да си ги изпросим сами. Орбан се поогледа, поразмисли и каза, че ще ни ги изпроси. И ги изпроси, да е жив и здрав, унгарецът му с унгарец. В същото време нашият едноличен демократичен лидер Бойко Борисов отиде в Братислава на срещата на ЕС да им обясни как му е писнало да чака помощ и да покаже българска мощ. В крайна сметка не показа чак такава мощ и остана доволен, когато леля Меркел го потупа по рамото и му даде едни пари. Ако сме послушни, догодина може и пак да вземе едни пари. Важното е да слушкаме чичковците от Брюксел, само дето и тия от Москва искат да ги слушкаме.
Преди няколко години се отказахме да строим "Южен Поток", за да не сме енергийно зависими от Русия. Сега решихме, че да сме енергийно зависими не е толкова важно и след специално позволение на класния Юнкер, решихме, че искаме и "Южен Поток" и АЕЦ "Белене". Само дето Владимир Путин ни е сърдит, задето не слушахме и сега ще ни остави да си разберем грешката, така да се каже.
Само да не ядосаме чичо Сам от Вашингтон. Още помним как един сенатор дойде да обясни на тогавашния премиер Орешарски как стоят нещата в живота и как после той реши, че не иска да е енергийно зависим от Русия. Нищо, че сега партията, с която управляваше зове за приятелство с руския брат.
Абе, да ни е честита независимостта!