Кандидат-президентската надпревара в САЩ сбъдна всички мечти на американските медийни продуценти, дори най-смелите. Със своите колоритни участници и драматични обрати битката за Белия дом се превърна в зрелищно шоу. Видяхме всичко: удари под пояса, неочаквани обрати, секс скандали, хакерски атаки и какво ли още не. За целия свят е видно, че Доналд Тръмп и Хилари Клинтън са най-нехаресваните претенденти за Овалния кабинет от десетилетия. Точно между двамата ще трябва да бъде излъчен 45-ият стопанин на Белия дом.
Какви ли немислими изненади не се случиха по време на тази кампания и май е най-добре, че тя приключва след четири дни. Колко ли пари спечели всеки любител на хазарта, заложил на сценарий Бърни Сандърс срещу Клинтън?
След драматични месеци, изпълнени с политическа полемика и тонове коментари, Тръмп и Клинтън все пак очаквано спечелиха вътрешнопартийните номинации. Явно такива са времената. Двамата се изправиха един срещу друг във финалната изборна битка за Белия дом. Какви са реалните им шансовете за 8-и ноември знае само съдбата. Така беше през цялото време, същото е и днес – ситуацията си остава 50/50. Позициите в двата лагера изглеждат ясни, а залогът е на максимум. Всичко се решава – сега!
Щастливата физиономия на Хилари ни посрещна за добро утро от екрана на 8 юни. Клинтън обяви в Бруклин, Ню Йорк, че официално печели номинацията на Демократическата партия. Тя стана част от историята с факта, че е първата жена с реална възможност да влезе в Овалния кабинет, но не като първа дама, а като президент!
При демократите кампанията със сигурност беше по-непредвидима. През 2008 г. те успяха да номинират първия афроамериканец президент на САЩ. Сега интригата е ще видим ли нов прецедент – жена да ръководи страната от Овалния кабинет. Погледнато на теория Хилари Родъм Клинтън изглежда почти сигурен носител победител, но...
Продължавам мисленето на глас. Много трудно е да си представи човек, запознат с политическото статукво зад Океана, че г-жа Клинтън ще загуби от личност като Тръмп. Само че, ако аз бях американски гражданин със сигурност щях да се събуждам вечер след вечер с въпроса: Подходяща ли е Клинтън за президент на САЩ? И отговорът всеки път нямаше да ми харесва!
Ще направя малък експеримент. Ще опитам да си представя, че да си президент на САЩ е като всяка друга работа на света. Явяваш се на интервю, коментираш уменията си, отговаряш на въпроси и показваш CV.
Започват въпросите: Предишна работа? Тук Клинтън е особено впечатляваща – бивш сенатор от Ню Йорк и държавен секретар на САЩ. Повишеното внимание обаче рязко спада, когато се запиташ кое е най-голямото постижение в политическата й кариера? Пауза. Въпрос, на който дори и най-верните й почитатели не могат да отговорят, защото тя няма запомнящи се успехи.
В ролята си на сенатор подкрепяше на практика безполезно законодателство. Престоят й в Държавния департамент ще се запомни само с поставения рекорд за най-много пропътувани километри от първи дипломат на САЩ. За мен като чужденец е трудно да приема, че позицията на Вашингтон, по който и да е глобален проблем, е силна, авторитетна или достойна за възхищение след четиригодишния престой на Клинтън в Държавния департамент (не казвам, че вината е само нейна).
Не пропускам ли нещо? Да, разбира се, изтритите писма в електронната й поща, трагичната смърт на американския посланик в Либия. Има и още. Всъщност скандалите и семейство Клинтън вървят ръка за ръка от години. Интервюто приключи. Моля, следващият.
На теория Клинтън има няколко потенциално слаби места в кандидатурата си. Много от младите гласоподаватели не й вярват. Казват, че тя представлява върхушката, която е загубила връзка с реалността, за която те се борят. Това може да има катастрофални последици за бившата първа дама. Точно младите донесоха две изборни победи за Барак Обама през 2008 и 2012 г. Ако те не гласуват, по-ниската избирателна активност винаги облагодетелства Републиканската партия.
Второто слабо място на Клинтън е скандалът за използвания от нея личен сървър по време на престоя й в Държавния департамент. Подобна практика е забранена на първите дипломати на Вашингтон, но вече се е случвала в историята. Клинтън опита да блокира проблема на два пъти, но неуспешно. През 2013 г. тя беше една от най-популярните фигури в САЩ, с одобрение от 69%. Днес е кандидат с най-висок рейтинг на неодобрение сред избирателите. И кризата с имейлите е ключов фактор за промяната.
Доналд Джон Тръмп! Милиардер, строителен предприемач, баща на пет деца, телевизионна знаменитост. Следващият президент на САЩ? Труден въпрос. Прогнозите изглеждат невъзможни, а коментарите няма да спрат движението си по двата полюса на скалата, може да бъдете сигурни. Единственото безспорно нещо до момента е, че кампанията на Тръмп върви скоростно напред. Редува победи с гафове, възходи с грешни стъпки, създава нови съмнения и приключва стари. Въпреки огромните въпросителни, относно силата му на политик, Тръмп набра стабилна инерция, но стъпва по тънък лед и силният насрещен вятър може да го събори. А историята е показала, че извън бизнеса Доналд често нахлузва обувки с неправилна подметка.
Kандидат-президентската кампания на Тръмп се основава на нагледно проста, но супер ефективна тактика. Той говори на хората това, което те искат да чуят. По теми, които ги вълнуват – мигранти, тероризъм, безработица. И определено му се получава, защото милиони американци го подкрепят. Само че, както често се оказва, медалът има две страни. Твърде възможно е силата ти днес неочаквано да се преобрази в слабост утре. Фаворитът на консерваторите отдавна се превърна в изключително поляризираща фигура.
След Джордж У. Буш Републиканската партия така и не успя да открие, създаде и номинира подходящ кандидат за Белия дом. Това се материализира в две безпроблемни победи на демократа Обама. Трудните времена изискват трудни решения. Изпаднали в паника, че ще изгубят трети пореден президентски вот, консерваторите прибягнаха до отчаян ход, немислим в миналото. Те пласираха на електората Тръмп. Поставиха го в условия на свободна конкуренция до обичайните републиканци, поощриха го да посипе сол в раните на гласоподавателя и застанаха в очакване. Очаквано Доналд се почувства отлично в подобни условия и тръгна скоростно напред.
След като стана ясно, че Тръмп е кандидатът за президент, за Републиканската партия настъпи ден на равносметка. Няма да е пресилено да се каже, че личността му предизвика криза на идентичността сред консерваторите. Много лидери вътре в партията са обхванати от политическа парализа. Други се противопоставят на кандидатурата на Тръмп. Трети едновременно го критикуват и хвалят, но отхвърлят политическата му програма. По традиция републиканците бързо се обединяват около избрания кандидат. Кампанията на Доналд обаче предизвика сериозно вътрешно недоволство, което няма да изчезне лесно. Дори и при победа на финала.
Кой ще наследи Обама в Белия дом ще разберем след малко повече от сто часа. Едно е сигурно. Гласоподавателите ще участват в забележителен вот. Ще трябва да избират между първата жена президент и дързък милиардер-самохвалко. Вот между традицията и отхвърлянето на всички правила в съвременната политика.