Добрият лидер създава лидери. Бойко Борисов разбра твърде тежко този урок, след като през последния месец си игра на непрестанна руска рулетка, преди револверът най-накрая да гръмне.
ГЕРБ се срина, поне за сега, под тежестта на собствения си колос. Борисов реши, че неговият авторитет може да действа като щит на партията, предпазвайки я от всякакви грешки и недоволство, но в един момент щитът се срина.
Борисов допусна фрапантна грешка през последните 8 години на върха на властта. Той подчини цялата партия на собственото си аз, като не даде място за нови големи фигури да изгреят. Борисов вярваше, че докато той е начело на ГЕРБ, нужда от други изпъкващи лица няма и че всеки ще може да блести за по малко, огрян от неговата светлина.
Тази стратегия обаче се провали точно на тези президентски избори. Борисов реши да издигне за президент Цецка Цачева, макар и предварително да беше ясно, че нейната кандидатура е прекалено трудно избираема. Борисов обаче вярваше, че неговият авторитет зад нея е достатъчен да спечели тези избори. И той заложи всичко.
Всъщност кандидатурата на Цачева беше предшествана от гафа с отмяната на кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН и издигането на тази на Кристалина Георгиева в последния момент. В същото време отношенията между ЕС и Турция се обтягаха, а хората продължаваха да гледат със страх към недовършената стена на границата, която трябваше да ни пази от милиони бежанци.
Борисов осъзнаваше, че тези фактори са свалили доверието към него и за това реши да играе ва банк. Той трябваше да постигне абсолютна електорална победа, печелейки изборите с по-слабата карта. За да стабилизира топящото се доверие, той реши да заложи цялото правителство, надявайки се, че така ще обезпечи кандидатурата на Цачева. За първи път обаче мощта на Борисов не помогна и неговата политическа тежест срина самата му партия.
Всъщност Борисов видя, че ГЕРБ има нужда от втора силна фигура. Може би само на Цветан Цветанов му беше позволено да изпъкне като такава, но ниското обществено доверие към него прави невъзможно поемането на по-голям контрол.
Защо обаче Борисов не се кандидатира сам за президент, както вероятно му се искаше? Истината е, че той разбира, че в момента, в който се отдели от партията си, било и като президент, нейната политическа тежест ще изчезне. На този етап няма кой да заеме мястото на лидер, та дори само за пред хората.
Може би точно президентските избори трябваше да решат този проблем. ГЕРБ да издигнат кандидат, който да ги спечели и който през президентската институция да трупа доверие. Този някой сигурно беше и инструктиран да води по-различна политика от тази на Росен Плевнелиев. С евентуално натрупаното доверие, се очакваше новият кандидат да придобие позиции, които да му позволят да замени Борисов като лидер на ГЕРБ.
Борисов предвиждаше за тази позиция Йорданка Фандъкова, но след като нейната кандидатура отпадна, той реши да заложи на доста послушната и проверена Цачева. Аурата й на напълно партиен кандидат, обаче просто унищожи шансовете на Цачева, която и преди това не се радваше на особена популярност.
Сега Борисов разбира, че партията, символизирана от една личност, трудно може да запази своите позиции. Това, че други хора от нейното ръководство не можаха да блеснат в светлините на прожекторите е проблем, който трябва да бъде решен. Тепърва обаче предстои да видим, дали Борисов е способен да споделя светлините на прожекторите. Дълго време той беше политически колос, стъпил на основата наречена ГЕРБ. Сега обаче тежестта му срина тази основа.
Добрият лидер създава лидери. Борисов така и не създаде такива.