Не ми били бежански лагери, най ми били кризисни площадки, запя на прощаване Румяна Бъчварова и по-наивните помислиха, че готвим изстрелването на чужденците в космоса. Което е интересен резервен вариант, но на този етап напълно неосъществим. Фургоните, в които ще ги настаняват, цели 500 на брой, са чудесна възможност да се избегне ново строителство, а и създават усещането за нещо временно. Създават го те, но питайте в Стражица, дали възприемат така фургоните.
Тези дни един от възродителите на градчето след земетръса, Игнат Раденков, изригна за пореден път, че 50% от парите по обществените поръчки в строителството се отклоняват. Човекът е единственото същество, което знае, че е смъртно и бърза във всяко начинание и апетит, че пясъкът му току-виж изтекъл за нула време. Къде ще носи имането е съвсем отделен въпрос. Бай Игнат е стар чешит – най-младият от групата на Колю Фичето и майстор Манол. Опъвал се е и на Тодор Живков, но вече май никой не го слуша. Пък и неусетно приехме нещата, които го възмущават, за даденост.
А парите от Европа за обгрижване на бежанците така наелектризираха горния етаж на родната политика, че почти се стигна до женски бой. В червения ъгъл на ринга загряваше Илияна Йотова със секундант Корнелия Нинова. От отсрещната страна вътрешният министър Бъчварова се подготвяше заедно с депутата от ГЕРБ Валентин Радев. 101 милиона сме чакали от ЕК за бежанците, според Нинова, а не 166, както казва Бъчварова. Не, 166 милиона са, отвърна Бъчварова, а не 101 милиона, както казва Нинова. Но разликата щяла да дойде по-късно. По утвърдения протокол двете групи се поздравиха взаимно с песента на Преслава „Лъжа е“, а Радев заговори дори за импийчмънт на другия Радев. Нищо, че онзи от изборите още не е положил клетва. Вече трупал черни точки.
В граничното село Лесово местните се вдигнаха на протест заради настаняването на чужденци в близост до селото. Опитаха се да ги успокоят с пояснението, че гостите щели да се дислоцират на „цели“ 6 километра от домовете и градините им. В прякото включване от селото репортерът почти стигна до истерия в опита си да разбере, кой е дал подготвени плакати на местните, защо са дошли хора и от „далечен“ Ямбол, че и какво работят, щом имат време за протести.
Наистина, фундаментални въпроси…
„Сега най-важното е БСП и ДПС да бъдат спрени в похода им към властта“, заяви в предмандатен транс съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски. Звучи толкова познато, че чак да ти стане мило. Щом това е най-важното – шапки долу пред приоритета. Край Зеленогорски, с небрежно преметнато интелектуално шалче в автентично синьо, трупаше коалиционен адреналин министърът в оставка Петър Москов. С него никога не е скучно, а политическият ни живот ще бъде далеч по-блудкав, ако остане без най-острата си подправка. Цветанка Ризова го попита цели два пъти, като частно лице ли участва в коалицията РБ и още ли е член на ДСБ, но и двата пъти Москов отговори с притчи за смисъла на битието. Поне маркира разделителната линия между себе си и Радан. Кънев бил по патетиката и силните фрази, а Москов залагал на практичността. А каква ти практика, ако нямаш власт. Губиш и форма, и положение…
Друг въпрос, който с настървение гложди седмици наред нацията е, какво са си казали Нинова и генерал Решетников в края на август, обсъждали ли са кандидатурата на Радев или са си бъбрили за трансферната политика на Гриша Ганчев в ЦСКА. Последният се похвали, че лично закарал Цветан Василев до гаража на Бойко за прословутата им среща, с чието значение може да се мери само Априлския пленум – твърди се, че и двете събития са важни, но само участниците в тях знаят точно какво се е случило. Ами ако Корнелия се бе срещнала не с Решетников, а с Калашников, мир на пълнителя му, какви ли сюжети би начертало въображението.
А то обича да чертае. Така, някак от нищото, се роди лирическият герой Издислав. Рожба на специфичния глас и английски на Фики Стораро и изконната ни нужда от забавление в твърде сериозния свят, който обитаваме. Издислав-манията буквално дари с плът и кръв този художествен образ, че дори Емил Чолаков се запита тревожно, къде ли е Издислав. Културтрегери твърдят, че веднъж създаден, героят на художествената измислица започва да живее свой собствен живот. Остава министър Бъчварова да го обяви за национално издирване, за да го легитимира напълно. Току-виж го хванали. А че предстои бейби-бум с името му, просто е гарантирано.
Колко ли щастливи запознанства са се осъществили пък в наглед тягостната обстановка при аварията в столичното метро. Да погледнем нещата от положителната страна. Някои от тези срещи могат да се окажат съдбоносни – да завършат с брак и деца, които след време да направят фейсбук-групата „Бебетата на Братоев“.
Докато народът търсеше Издислав, Кобрата отдели десетина минути да напердаши един клетник с тъжен поглед и търбух, несъвместим с представите ни за професионален спорт. Нашият небрежно свали ямурлука под съпровода на стоте каба-гайди и 15-хилядни овации, и неусетно се оказа, че мачът е свършил. Мачът или филмът – нека всеки си отговори сам…