Трябва да се насочим към развитието на ниска въглеродна икономика, базирана на възобновяемите източници, като алтернатива на фосилните енергийни източници, казва един от активистите на партията Зелените в България
Борислав Сандов завършва СУ „Св. Климент Охридски” с професионална квалификация „Географ”. Председател на Факултетен студентски съвет на Геолого-географски факултет (2005 – 2007 г.) и заместник-председател на централния студентски съвет (01.2006 – 04.2007 г.). Основател е на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие UNECO.
Г-н Сандов, как вървят протестите Ви срещу добива на шистов газ в България?
Водим едно дело с най-нашумялата концесия – тази на Шеврон. След като процесът започна стана ясно, че има много други проблемни области особено за Рогозина, където сондата е вече изградена, а нейното оборудване недвусмислено показва за какво тя ще се използва. Там е започнало пробиването и е възможно много скоро да започне добива на шистов газ.
В момента се опитваме да мобилизираме хората, за да протестираме.
Ще протестираме, докато се направи цялостен анализ на тази технология. България не е пустинна област. Родината ни е гъсто населена като селищна мрежа, но да не забравяме и за опасността да бъдат засегнати подпочвените води и особено артезианския басейн в Североизточна България.
Ние ще работим на национално ниво да бъде забранен начинът на добив на шистов газ чрез хидравличен удар, защото той се е доказал като много рискова технология.
Търсите ли подкрепата на Европа?
Да, ние заедно с нашите партньори – европейските зелени, ще се опитаме на Европейско ниво да задействаме забрана за технологията „хидравличен удар“.
Но в Полша вече се прилага тази технология?
Да, в Полша вече започна добива на шистов газ. Румъния също се готви да търси чрез този метод синьо гориво. Но тези две страни не трябва да са за пример за нас. Ние искаме правителство да следва Германия, Франция, Англия, които се въздържат от търсенето на шистов газ. Проблемът в България е, че липсва дебат и информационна кампания преди да започне добива. Ние активно се опитваме чрез гражданското общество и социалните мрежи да представим заплахите за природата от добива на шистов газ.
Ние правим проучвания за световния опит и как той може да бъде използван у нас.
Какви законодателни инициативи трябва да се приемат?
Всеки един сондаж трябва да минава през оценка за въздействие върху околната среда. Това беше пропуснато в родното законодателство, но за щастие, доколкото знам, промените бяха одобрени на последното заседание на кабинета. Някои от сондажите са изключително рискове за околната среда и трябва да се решава за всеки случай поотделно. Благодарение на нашите протести промените са одобрени от правителството, но ще трябва да минат и през парламента.
Експерти посочват, че шистовият газ е алтернатива на традиционните ни енергийни източници за икономиката ни?
За нас шистовият газ не е алтернатива на традиционните енергийни източници, защото е изкопаемо гориво. То поражда проблем и за въглеродните емисии. Трябва да държим сметка и за неговата изчерпаемост като фосилно гориво. Ние, зелените, виждаме алтернатива и ресурс във възобновяемите енергийни източници – слънце, вятър, вода и геотермика.
Това е бъдещето. Не бива да повтаряме грешки, които са допуснати в други страни.
Трябва да се насочим към развитието на ниска въглеродна икономика като алтернатива на фосилните енергийни източници.