Тулси Габард – новият Ейбрахам Линкълн?

Има няколко причини, поради които американците могат да вярват, че напредничавата Тулси Габард може да стане новият Ейбрахам Линкълн.

Загубата на Хилари Клинтън на изборите през 2016-а засили още повече твърденията, че Бърни Сандърс е бил по-добрият вариант на Демократичната партия за побеждаването на Доналд Тръмп. Наред с това се наложи и мнението как корумпираното ръководство на Клинтън и Обама е донесло огромни щети на демократите, а междувременно по-силният и по-прогресивният кандидат в лицето на Сандърс е бил измамен. Мнозина сред симпатизантите на партията съжаляват за него, но сякаш сега вече е късно - дори той да се кандидатира отново за кампанията през 2020-а, напредналата му възраст би отдъпнала немалка част от симпатизантите.

Именно затова все повече популярност набира името на младата Тулси Габард – хавайският представител на Конгреса и ветеран от войната. Именно тя бе тази, която номинира Сандърс на националната конвенция на демократите в края на юли 2016-а, пише Ерик Зюс в коментар за „Стратиджик Кълчър“. Един от основните аргументи, според които тя е малко вероятно да стане президент е, че Габард е само член на Камарата на представителите в Конгреса на САЩ (ако до 2020-а не стане сенатор, разбира се). Другият е, че не е и щатски губернатор, а именно това са традиционните „трамплини“ към Белия дом.

Двама членове на Камарата на представителите в САЩ са се кандидатирали за президенти – и двамата обаче са печелили. Единият е може би най-великият американски президент в историята – Ейбрахам Линкълн – през 1860-а, а вторият – Джеймс Гарфийлд, 20 години по-късно.

Подобно на Линкълн, заложил на впечатляващо смела и напредничава политическа позиция, Габард направи същото – изяви възможно най-смелата политическа позиция по най-важния политически въпрос на нашето време. Така тя загатна, че може да тръгне именно по стъпките на Линкълн.

Ейбрахам Линкълн става президент на САЩ, показвайки изключително рядък кураж – като кандидат за поста той заклеймява най-злата консерваторска традиция – робството.

По подобен начин Тулси Габард прояви изключително рядка смелост, поставяйки морала на първо място. Тя осъди остро най-злата консерваторска традиция на нашето време – осъди желязната военно-икономическа „хватка“ на САЩ в годините след разпада на Съветския съюз, осъди диктатурата на военни корпорации като „Локхийд Мартин“ над федералното правителство след края на Студената война откъм руска страна, осъди факта, че Студената война никога не е приключвала за Америка.

Наскоро Тулси Габард заяви в интервю за „Си Ен Ен“, че се е срещата тайно с президента на Сирия Башар Адас по време на свое посещение в страната. Така тя се превърна в първият действащ член на Конгреса на САЩ, който се среща лично с държавният глава на Сирия след избухването на военния конфликт там.

Много неща са се променили през вековете, но основната идеологическа борба си остава същата и до днес – аристокрацията срещу широката общественост. Тулси Габард ясно е заявила от коя страна на идеологическа борба стои, също както и Линкън тогава – на страната на напредъка.