Анализът е на Нина Хрушчова за „Project Syndicate“
Нина Хрушчова е професор по международни отношения и декан по учебната работа в частния изследователски университет The New School в Ню Йорк и старши сътрудник в Института за световна политика
Какво обединява Доналд Тръмп със лозунга му „Америка на първо място!“, полската политическа марионетка Ярослав Качински и руския държавен глава Владимир Путин? Биещите се в гърдите националисти Тръмп и Качински трябва да хулят руския лидер за експазионистичната му политика в бившите държави от СССР като Грузия и Украйна. И все пак Тръмп продължава да приветства топло Путин, а Качински – да подражава на аристократичните му методи. И тримата обаче сякаш вярват в странни конспирации и ги използват, за да оформят политиката и да манипулират обществеността.
Путин вижда прикрити заговори, уронващи руското величие навсякъде, най-вече организирани от шпионите на Запада, тези на САЩ и Великобритания. Често теориите, в които Путин вярва, са безпочвени, но поне е разбираемо защо го прави. За бивш агент на КГБ, бивш шеф на шпионажа, не е неприсъщо засиленото подозрение, че нещата не са такива, каквито изглеждат всъщност.
Податливостта на Тръмп и ентузиазмът му към радикални конспирации са по-необясними. Той е доста далеч от ролята на цар на интригите, освен ако жестокият свят на недвижимите имоти в Ню Йорк е по-мафиотски, отколкото хората си мислят.
Ясно е, че главният стратег на Доналд Тръмп – Стивън Банън - антилиберален лъжец през целия си живот, поддържа „лумпенския“ му мироглед. Но дори и влиянието на Банън не може да обясни трескавите туитове на Тръмп, обвиняващи Барак Обама, че е подслушвал „Тръмп Тауър“ преди президентските избори.
Поради липсата на всякакви доказателства Тръмп призова за разследване, приличащо много на онова покрай измамата с избирателните гласове (в полза на опонента му Хиларди Клинтън, разбира се), което така и не се състоя.
Тази последна тирада бе странна, неправдоподобна и дори екстремна за размътения мозък на обсебения от Twitter Тръмп. Човек може само да се чуди дали не изпитва някакви психично разстройство.
Качински също има своите параноидни теории. Той вярва, че президентът на Европейския съвет Доналд Туск, бивш министър-председател на Полша, е заговорничил с Путин за убийството на неговия брат близнак – Лех Качински. Самолетът му се разби край Смоленск през 2010, отнемайки живота на 92 полски официални лица, включително и този на Лех Качински. Катастрофата бе разследвана и нито едно от доказателствата не подкрепи теорията. Въпреки това, плодът на болестните заблуди на Качински бе да организира таен заговор в Брюксел и да замени Туск.
Това, което покойният историк Ричард Хофщадер нарича „параноиден стил“ достигна до най-високите постове на политическата власт в САЩ и Полша. Въпросът е как тези две демокрации попаднаха под влиянието на лидери, приличащи повече на Путин, отколкото на стандартните западни лидери. Обикновен политически анализ може да не е в състояние да даде отговора.
Новелистът Джоан Дидиън може да е най-близо до начертаването на път през политиката на Тръмп и Качински. В есе от своя „Бял албум“ с подобни трудове, тя описва хора, които странстват по света, „завинаги сечащи дървета в дивото“. Те са „тайни хора, бродещи из ганглиите на фантастичния, електронно пулсиращ“ модерен живот и „продължават да черпят информация от най-крехките слухове“. Те са „привидно грамотни“, но въпреки това „подхранват националните тревоги само и единствено през тъмно стъкло“.
Достатъчно плашещо е, че президентът на САЩ отказва голяма част от ежедневните си брифинги в Държавния департамент, с военните служби и тези по разузнаването. Самият факт, че разчита на крайнодесни расистки блогове, вместо на „Фокс нюз“ е наистина ужасяващо. Лидерът на свободния свят е изградил дома си, вманиачавайки се в несъщественостите на американския политически дискурс.
Полша сякаш е окопана в подобна Интернет и радио дупка под ръководството на Качински.
Но както водачеството на Путин е показало, параноидният стил не е просто някаква лична слабост. В своята книга „Вуду истории: Ролята на конспиративните теории във формирането на модерната история“ британският журналист Дейвид Аронович описва политическата параноя като някакъв тип вуду върху ерата на социалните медии. И както вуду докторът Франсоа „Папа Док“ Дювалие показа по време на 15-годишния си диктаторски режим в Хаити, политическата параноя на владетеля трябва да е безпощадна.
Папа Док превърна страха в най-черната политическа магия. Всеки в Хаити, който оспорваше негово решение беше натирван по театрално насилствен начин, често публично, от страховитите му тонтон-макутите.
Чуждите критици загубиха репутацията си. Греъм Грийм, който разкости правилата на Папа Док в романа си „Комиците“, бе заклеймен като амфетаминов наркоман от пропагандистите на режима. Подобна тактика не е неприсъща за Путин.
Сега Западът преживява нещо подобно. Веднъж американският президент Джордж Хърбърт Уокър Буш предупреди за „вуду икономиката“. Днес сме изправени пред вуду политика – правило, основано върху „алтернативни факти“ и непотвърдени теории, които не подлежат на проверка. Те хвърлят сянката си върху гражданите, опитващи се да разберат глобалния свят и икономиката му, от които се чувства отчуждени.
Тръмп, Качински и Путин използват този подход, защо работи. Независимо дали вярват в своите твърдения и до каква степен, те могат да бъдат сигурни, че магията върху болшинството от поддръжниците си никога няма да избледнее, независимо колко дълго се дънят или колко дръзко лъжат.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright: Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.