Смятате, че сте добре информирани. Интересувате се от политика и имате позиция по всички щекотливи теми на нашата действителност. Жадно попивате сутрешните телевизинни блокове, а вечер гоните децата в стаята им, за да не изпуснете "Референдум", "Панорама", "Още от деня", вечно учудената Ризова, ябълките на Беновска, патилата на Стажанта и всички прилежащи диспути и дебати. Изграждате си профили на основните играчи. Правите свой избор. Идва денят на вота. И море от люде, гледали единствено "Малката булка", "Проклети етърви" и "Непоносими свекърви" решават от раз проблема с терзанията ви. Тази армия преди избори твърди, че няма за кого да се гласува, защото всички са един дол дренки, но чинно си пуска гласа за тази, за която и предния път, че и по-предния. Това, че няма за кого да се гласува, не означава, че трябва да ги редуваме я. Сериозни хора сме, да покажем последователност. Всъщност, да гласува за друг тази група не желае, защото смята, че така ще им напълни гушата и на тях. Каквото и да означава това. А пък те нали са същите, като онези, и така въртенето в кръг продължава.
Един от най-изумителните дебати, които ни предложи предизборната кампания, бе между представителите на "Нова Република" и "Да, България" - Петър Славов и Антоанета Цонева. Или преименуваното ДСБ на Радан Кънев и новата партия на стария му другар Христо Иванов. Славов гледаше жално и предизвика чисто човешко съчувствие с опитите си да обясни, че несбъдналото се обединение между двете формации може да е фатално за тях. Цонева обаче остана непреклонна и гледаше, сякаш пред нея бе не Славов, а клетият Пламен Орешарски отпреди три години. Тя се опита да донесе вода от девет дерета, за да покаже фундаменталните различия между двете партии, но кобилицата й така се клатеше, че разплиска всичките й аргументи. Накрая драгият зрител разбра, че нищо не е разбрал. Е, някои вече се усетиха, че нито Иванов, нито Кънев искат да са просто байрактари на общата чета - те са воеводи по призвание. А двама воеводи са твърде много.
От "Да, България" неистово опитват да внушат, че разполагат с някакъв "отделен" електорат, който иначе не би гласувал нито за реформаторите, нито за Радан и ко. В София имали 9 процента одобрение, и, внимание, в Добрич се радвали на цели 5 процента! Това би трябвало да обезоръжи всяка критика, нали? Парадоксалната ситуация формулираме като "може и да не влезем в парламента, но пък там със сигурност ще се обединим". В общия тон се вписа и съратникът на Цонева, дипломатът Стефан Тафров, който бил приет радушно от младите в партията. Та добре, че тези наскоро политизирали се младежи приели каузата на "Да, България", защото иначе нямало да гласуват за никого. И подобно на Ути Бъчваров, който съветва домакините да видят цялата рецепта в сайта на предаването, така и Тафров посочи сайта на партията - там били отразени всички дарения, от които се издържала партията, твърде млада за държавна субсидия. Нямало скрито-покрито. Щом го пише на сайта, как да не затвориш темата...
След дълго мълчание, продължило повече от година, Ахмед Доган отново разбуни духовете с първото си обръщение след декември 2015 г. Дотолкова, доколкото сме свикнали след негово обръщение да се случна нещо любопитно. Последното даде тласък на появата на ДОСТ, след като Лютви Местан напусна ДПС. Написаното от Доган предизвика вълна от най-различни тълкувания. Според познавача на ДПС-процесите Осман Октай то показвало, че Доган води борба за оцеляване, а движението реално било застрашено да остане извън парламента. Политологът Татяна Буруджиева смята, че думите на Доган са насочени към българите в Турция, заради предстоящия през април Референдум. Пръв от партийните лидери за анализ на догановото слово се нареди Бойко Борисов, който прави кампанията на живота си с неизчерпаема енергия и впечатляваща хиперактивност. Та според него Доган пускал мост към патриотите, с оглед предстоящите следизборни договорки за съвместно управление.
А как реагира народът на написаното от Сокола? Подобно на Божидар Лукарски, който чистосърдечно си призна, че не го е чел, така и множество електорални единици стигнаха най-много до падажа с позоваването на Дякона. И започна едно патриотарско вбесяване, "как си позволява турчинът да цитира Левски". Ами така, позволява си. Ако говореше всеки ден, както останалите партийци, никой нямаше отдавна да му обръща внимание. И къде ти е проблемът, че един български турчин цитира Левски, българино?! Предпочиташ да гори портрета му, за да си имаш противник и да качваш снимки "у фейсо". Нали уж всички народи щяха да живеят по едни чисти и святи закони - и за турчина, и за евреина. Малцина прочетоха обръщението на Доган, както и единици прочетоха споразумението СЕТА. Но пък всеки има мнение по въпроса. И то трайно.
Но, всичко при нас е уж. И държавата ни някак крета наужким. Все се взираме в маловажното, в несъщественото, вдигаме пушилка за глупости. Хората изобщо не осъзнават това, за което Доган предупреждава, че се задава от изток. Или предпочитат да не мислят за това. Дразнят се, че цитира Левски, докато бистрят, кой сложи билбордовете на Бойко с генералската униформа, от които и ГЕРБ се отрече. Били поставени от зложелатели, за да навредят на имиджа на партията, като предизвикат негативни дискусии. Дори Ани Цолова прие априори тази теза. Ама имало и тениски на Бойко с генералска униформа. Тях кой ги уши и защо ги раздаваше Ангелкова, кажи ни, Господи! Непримиримото гражданско общество задъхано търси отговори.
Служебният премиер Герджиков пък се изпъна и наперено заяви, че ако не бъде съставено правителство след изборите, той щял да посочи следващият български еврокомисар. Нямало вече закога да се губи време. Споменаването на думичката еврокомисар вече действа като лампата при кучето на Павлов. Въображението веднага изгражда събирателен образ на амбициозна жена, сглобен измежду чертите на Меглена Кунева, Ирина Бокова, Кристалина Георгиева и Елена Поптодорова....
Тук някъде рязко се появява желанието да идеш на мач на "Славия" или на Задушница, за да прогониш бесовете и намериш смирение. Разликата е единствено в кетъринга...