Анализът е на Джордж Сорос за Project Syndicate. Джордж Сорос е председател на „Soros Fund Management“ и на фондацията „Отворено общество".
Днешният Европейски съюз се нуждае от спасение и цялостно реконструиране. Спасяването на ЕС трябва да е приоритет, тъй като над Европа е надвиснала опасност. Но както френският президент Еманюел Макрон подчерта по време на предизборната си кампания, трябва да се съживи и тъй нужната подкрепа, на която ЕС се радваше.
Екзестенциалната опасност, надвиснала над ЕС, отчасти е външна. Алиансът е заобиколен от враждебни сили - Путиновата Русия, Ергодановата Турция, Египет на Абдел Фатах Сиси и Америка такава, каквато Доналд Тръмп би я направил, стига да може.
Но заплахата е и вътрешна. ЕС се ръководи от споразумения, които след финансовата криза през 2008 станаха ненужни в условията, преобладаващи в еврозоната. Дори най-простите нововъведения, необходими за постигане на устойчива и единна валута, биха могли да бъдат въведени само чрез междуправителствени споразумения извън съществуващите договори. И докато някои европейски институции започнаха да функционират по все по-сложен начин, самият ЕС стана някак нефункциониращ.
Еврозоната стана точно обратното на първоначално предвидената си същност. Европейският съюз трябваше да бъде доброволна асоциация от сходно мислещи държави, които да са готови да жертват част от суверенитета си за общото благо. След финансовата криза през 2008 година еврозоната се превърна в споразумение, при което държавите-кредитори диктуваха условията на страните-длъжници, несъстоятелни да платят задълженията си. Със строгостта на диктатори, кредиторите на практика направиха израстването на задлъжнелите и, съответно, изплащането невъзможно.
Ако ЕС продължи да работи по този начин, надеждата за подобрение е малка. Именно затова Алиансът се нуждае от цялостна реформа. Подходът "отгоре-надолу", с който Жан Моне започна европейската интеграция през 50-те, се прилагаше дълго време, докато не загуби инерция. Сега Европа се нуждае от съвместни усилия, които да съчетаят това "отгоре-надолу" на европейските институции с инициативата "отдолу-нагоре", нужна за приобщаването на електората.
Вземете един "Брекзит", който е пагубен и за двете страни. Преговорите около отцепването на Великобритания ще изместят вниманието на ЕС от собствената му криза, а разговорите са определени да продължат повече от две години. Период от пет години звучи по-правдоподобно, а това е цяла вечност в политиката, особено в революционни времена, каквито са днешните.
В този ред на мисли Европейският съюз трябва да подхване преговорите за "Брекзит" с дух за градивност, признавайки непредвидимостта на бъдещето. По време на целия този продължителен "развод" британската общественост би могла да прецени дали е по-добре да си част от ЕС или не. Този сценарий обаче предполага, че хората от двата бряга на Ла Манш са готови да променят чувствата си и че ЕС ще се преобразува в организация, към която други държави като Великобритания биха искали да се присъединят, не да напуснат.
Шансът подобно нещо да се случи са малки, но не и нулеви. Това би изисквало всеобщо признание в ЕС, че "Брекзит" е стъпка към дезинтеграцията на Европа, в която губят и двете страни. За разлика от това, направата на нов, привлекателен ЕС, би дала на хората, и по-точно младите поколения, надежда за по-добро бъдеще.
Подобна Европа ще се различава от сегашната ѝ структура в две основни отношения. Първо, ще има ясно разграничение между Европейския съюз и еврозоната. Второ, най-накрая ще се приеме, че еврозоната се води от остарели споразумения и че нейното управление не може да бъде променено, тъй като подобна промяна е невъзможна.
Според споразуменията се очаква всички страни-членки да станат част от еврозоната, когато покрият критериите. Това доведе до абсурдната ситуация, при която държави като Швеция, Полша и Чехия ясно показаха, че нямат намерения да приемат еврото и въпреки това се приемат така, сякаш са го направили.
Този ефект не е просто козметичен. Европейският съюз се е превърнал в организация, която еврозоната е ядрото, а на останалите членове се гледа като на по-нисшестоящи. Това трябва да се промени. Не трябва да се позволи множеството нерешени проблеми с еврото да разрушат ЕС.
Неуспехът да се изясни връзката между еврото и ЕС води до по-мащабен дефект: заключението е, че различни страни-членки се движат с различни скорости, но към една и съща дестинация. Всъщност все повече от държавите в ЕС категорично отхвърлиха твърдението за "все по-близко обединение".
Ако се замести "Европа на много скорости" с "Европа на множеството възможности за развитие", която да позволи на държавите-членки широк набор от демократични избори, ползотворността ще е много по-голяма. Нещата стоят така, че страните в Алианса искат да затвърдят своя суверенитет, а не да жертват още и още от него. Но ако сътрудничеството доведе до положителни резултати, отношенията може да се подобрят, а с тях целите, следвани от коалициите на искащите, да станат всеобщи.
В три насоки е нужен значим напредък: териториалното разпадане, илюстрирано от "Брекзит", бежанската криза и липсата на адекватен икономически растеж. Европа трябва да започне разрешаването и на трите проблема от много ниско ниво на сътрудничество.
Тази база е особено ниска, що се отнася до бежанската криза, а за капак на всичко върви още надолу. Европа все още няма подробна миграционна политика. Всяка държава преследва националния си интерес, често работейки срещу интересите на останалите, в резултат на което. Германският Канцлер Ангела Меркел беше права: бежанската криза може да разруши ЕС. Но не трябва да се предаваме. Ако Европа успее да постигне значим напредък, то инерция в правилната посока ще се възроди.
Изключително много вярвам в този импулс. Дори преди Макрон да бъде избран, започвайки с убедителната загуба на холандския националист Герт Вилдерс през март, можеше да бъде забелязана тази движеща сила, която да промени онова "отгоре-надолу". А пък след успеха на единствения проевропейски кандидат Макрон, аз съвсем се уверих какъв ще е резултатът от изборите в Германия през септември. Така много комбинации биха могли да доведат до проевропейска коалиция, особено ако подкрепата към антиевропейската и ксенофобска "Алтернатива за Германия" продължи да намалява. Подобен проевропейски импулс би могъл да бъде достатъчно силен, за да преодолее най-голямата заплаха: банкова и миграционна криза в Италия.
Днешните спонтанни масови инициативи, зад които стоят главно млади хора, също ме окуражават. Визирам стартирало във Франкфурт през ноември движение "Пулсът на Европа", което се разпространи в над 120 града на територията на целия континент, инициативата "Най-доброто за Британия" на Острова, опозицията на управляващата "Право и справедливост" в Полша и протестиращите срещу "Фидес" на премиера Виктор Орбан в Унгария.
Опозицията в Унгария трябва да е изненадваща за Орбан така както е и за мен. Той се опита да изгради собствената си политика като личен конфликт срещу мен, правейки ме мишена на жестоката правителствена пропагандна кампания. Орбан представя себе си като пазител на унгарския суверенитет, а мен - като валутен спекулант, използващ парите си да наводни Европа с нелегални имигранти чрез нечестив заговор.
Но истината е, че аз съм горд основател на Централния европейски университет (ЦЕУ), който след 26 години влезе сред 50-те най-добри университети в света за много хуманитарни науки. Издържайки ЦЕУ, аз му осигурих възможност да защити академичната си свобода от външно влияние, независимо дали това на унгарското правителство или друго такова.
Всичкият този опит ме научи на две неща. Първо, не е достатъчно да се осланяш само на един закон, защитаващ свободните общества. Трябва да браниш и това, в което вярващ. ЦЕУ и бенефициентите на моите фондации правят това. Но съм убеден, че решимостта им да защитават академичната си свобода и свободата на асоциацията по някое време ще задвижи мудните колела на справедливостта в Европа.
Второ, научих, че демокрацията не може да се наложи отвън, трябва да се постигне и брани от самите хора. Възхищавам се на смелия начин, по който унгарците се противопоставиха на измамите и корупцията, наложени от мафиотската държава на Орбан. Вдъхновен съм от енергичанта реакция на европейските институции към предизвикателствата, идващи от Полша и Унгария. Пътят напред е осеян с опасности, но аз ясно виждам как подобни трудности ще изковат просперитета на ЕС.
Превод: Константин Карагьозов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.