Изявление на Посланика на Ислямска република Иран в България

Позиция на Н.Пр. г-н Али Реза Ирваш, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Иран в Република България, относно военната агресия на САЩ и Израел срещу Иран

Докато Ислямска република Иран беше ангажирана в дипломатически процес и в хода на сериозни преговори със Съединените американски щати, и докато разговорите между двете страни се проведоха на 26 февруари в Женева, като следващият кръг от преговори беше планиран да се състои тази седмица във Виена, и като се има предвид, че според посредника — външния министър на Оман — в този процес е бил постигнат значителен напредък, на 28 февруари 2026 г. Съединените американски щати и Израел предприеха мащабни атаки срещу Ислямска република Иран. Тези атаки бяха насочени срещу цивилни обекти, включително училища, медицински центрове, инфраструктура и хуманитарен персонал, в резултат на които загинаха стотици невинни цивилни, включително жени и деца, а много други бяха ранени. Тази война беше наложена на Иран въпреки факта, че през последните дванадесет месеца Ислямска република Иран на два пъти е влизала в преговори със Съединените американски щати и и в двата случая по време на тези преговори бяха извършени атаки срещу Иран. През юни 2025 г., след като вече бяха проведени пет кръга от преговори и дори беше насрочен шести кръг за 15 юни, Израел започна атаки, към които впоследствие се присъединиха и Съединените американски щати. И в този случай Иран беше провел три кръга преговори с американската страна.

Оправдание на САЩ за нарушаването на суверенитета на независими държави;
Големите войни се основават на големи лъжи;

Днес сме изправени пред нова лъжа за нова война; война срещу Иран под претекст за ядрени оръжия, докато действителната цел очевидно не е просто достъп до петрол, а контрол върху условията и потока на световната енергия. Този контрол предоставя на Вашингтон мощен лост за влияние върху индустриалните съперници в Европа и Азия, зависими от тези ресурси, и гарантира, че държавите, богати на петрол, ще реинвестират своите „петродолари“ в САЩ.

Посочената причина за войната се вписва в дълга история на намеса на САЩ в други държави. Когато международното право или глобалните организации противоречат на интересите на САЩ, те често биват пренебрегвани. Твърдението, че войната е с цел предотвратяване на ядрено въоръжаване, е само извинение. В миналото са използвани подобни основания, като неверните твърдения за оръжия за масово унищожение в Ирак, измислените обвинения в трафик на наркотици срещу президента на Венецуела и други неоснователни обвинения срещу Либия, Колумбия, Никарагуа и други.

Ядрената бомба е забравена и днес вече не е истинският въпрос.

Много анализатори и историци смятат, че действителната цел е отстраняването на лидери, които се стремят да контролират ресурсите на собствените си държави по начин, който предизвиква американската власт. Това се е случвало и преди — от Иран през 1953 г. до Либия през 2011 г. Поддръжниците на настоящия конфликт го разглеждат като част от тази дългогодишна хегемонистична политика. Те вярват, че тя е необходима за запазване на влиянието на САЩ в света, дори ако това отслабва Организация на обединените нации и други международни организации. Според тях тази твърда и агресивна политика е оправдана, защото би могла да създаде Близък изток, който е по-политически ориентиран към Съединените американски щати и по-стабилен под тяхното лидерство. Те твърдят, че решителни действия срещу Иран биха премахнали предполагаемата ядрена заплаха и биха предупредили други съперничещи държави да не оспорват американската мощ. Според тях това би могло дори да допринесе за подобряване на регионалните отношения, включително евентуално по-близки връзки между Израел и Саудитска Арабия. САЩ се стремят също така да защитят икономиката си от внезапни увеличения на цените на петрола и да ограничат съперници като Китай, който е силно зависим от иранския петрол за своята индустрия.

Последните събития силно подкрепят твърдението, че демокрацията се разрушава и показват авторитарната власт на Доналд Тръмп. Макар Тръмп някога да се самоопределяше като „Президент на мира“, който ще сложи край на безкрайните войни на Америка, неговата администрация вместо това ръководеше значителни военни действия в чужбина. В началото на януари 2026 г. американски сили извършиха удар във Венецуела, довел до отвличането на Николас Мадуро, законния президент на независима държава и член на Организацията на обединените нации. В края на февруари 2026 г. съвместни удари на САЩ и Израел доведоха до убийството на върховния лидер на Иран, което представлява драматична ескалация на военния хаос.

Гледна точка на Израел

Участието на Израел в тази война също е забележимо и значимо. Бенямин Нетаняху, престъпният лидер на ционисткия режим, който е осъден от Международен наказателен съд и е отговорен за смъртта на 72 000 жители на Ивицата Газа, включително 16 500 деца, е посочен като основната фигура, насърчила Доналд Тръмп да започне атаки срещу Иран. Войната, водена от Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп срещу Иран, е напълно неоправдана, незаконна и нелегитимна. Тръмп е превърнал лозунга „Америка на първо място“ в „Израел на първо място“. За съжаление, президентът на САЩ Тръмп възприема Иран основно през призмата на Нетаняху и действа в услуга на целите на ционисткия режим. По този начин Нетаняху в крайна сметка успя да въвлече Съединените американски щати във война с Иран и днес сме свидетели на незаконната и нелегитимна агресия на САЩ и ционисткия режим срещу Иран.

Гледна точка на европейските държави към политиката на Тръмп

Европейските държави трябва да осъзнаят, че стратегията на умиротворяване се е доказала като контрапродуктивна. Политиката на умиротворяване, възприета от няколко европейски сили, особено от Обединеното кралство и Франция, спрямо Адолф Хитлер в годините преди Втората световна война, се основаваше на убеждението, че удовлетворяването на някои от териториалните искания на Германия ще предотврати по-голям конфликт. Вместо да осигури мир обаче, тази политика насърчи експанзионистичните амбиции на Хитлер. През 1939 г. Германия нахлу в Полша, което доведе до избухването на Втората световна война и доказа, че политиката на умиротворяване не е успяла да спре агресията. Приемането от Европа на американската хегемония не я е защитило. Вместо да осигури стабилност, тази позиция остави континента изложен на последиците от агресивните външнополитически авантюри на Вашингтон — особено в Близкия изток и Северна Африка — които предизвикаха вълни от миграция, чието бреме Европа понася сама.

През последните дни в Иран Съединените американски щати и Израел многократно са атакували цивилни обекти в цялата страна. Атака срещу начално училище в Минаб, малък град в южната част на Иран, доведе до смъртта на 175 невинни ученички. Подобни атаки в същия ден в други градове доведоха до смъртта на още ученици. Тази серия от широкообхватни и систематични нападения срещу цивилното население напълно попада в дефиницията за престъпления срещу човечеството. На 1 март 2026 г. бяха поразени сгради на Червения полумесец, както и три болници в Техеран, болница „Абу Зар“ в Ахваз и три спешни бази в градовете Сараб, Чабахар и Хамедан, заедно с множество жилищни сгради във всеки голям и малък град и село.

В светлината на продължаващите престъпления, извършвани в рамките на този агресивен и варварски акт от страна на Съединените американски щати и израелският режим, Ислямска република Иран настоятелно призовава международните и правозащитните органи, включително Генералния секретар на Организацията на обединените нации, Съвета за сигурност на ООН и други съответни международни институции, да предприемат незабавни, конкретни и ефективни мерки за осъждане на тези атаки, за предотвратяване на продължаването на подобни действия и за осигуряване на отговорност на виновните лица.

Самоотбрана като законно право на Иран

Въздушните атаки, извършени от ционисткия режим и Съединените американски щати срещу Иран, представляват нарушение на член 2, параграф 4 от Устава на Организацията на обединените нации и явен акт на агресия срещу Ислямска република Иран. В отговор на такава агресия Иран си запазва присъщото право на самоотбрана съгласно член 51 от Устава на Организацията на обединените нации. Въоръжените сили на Ислямска република Иран ще използват всички необходими средства и способности, за да противодействат на тази престъпна агресия и да отблъснат враждебните действия. Ислямска република Иран потвърждава готовността си да се защитава толкова дълго, колкото е необходимо.

Иран не е започвал нито една война през последните три века и неговите въоръжени сили никога не са предприемали настъпателни действия, освен за защита. Независимо от цената, Иран решително ще защитава себе си и своята шестхилядолетна цивилизация и ще накара враговете си да съжаляват за своите погрешни изчисления.

Снимки на болницата „Ганди“ и училището „Минаб“