Кеворк Кеворкян: Паркинг

Странна съдба имат някои думи - една от тях е „паркинг“. Наглед тя е съвсем обикновена, дори невзрачна. Но внезапно тази думица преживя неочакван, обаче съвсем заслужен ренесанс - когато Плевнелиев, току-що миросан от Бойко за президент, започна да разказва за одисеята си из германските „паркинзи“ - точно така той произнасяше тази дума. Може би смяташе, че с лакърдиите си ще ù осигури по-високо признание, дори някакъв ореол - все пак, бъдещ президент е ползвал услугите им - нощувал е в колата си из тях.

Това коментира във "Фейсбук" Кеворк Кеворкян.

Скоро обаче Плевнелиев изостави „паркинзите“, реши, че повече не са му нужни като елемент от магическото му „състояване“. И се гмурна в мистериите на предишния си живот: сети се, че в него той е бил ирландска пастирка и повтаряше това с фанатична убеденост и с немалка доза гордост. Никой обаче не се осмели да го пита, понеже по онова време в медиите все още имаше някакви огризки от свян - всъщност, какво е представлявала въпросната „пастирка“, освен, че, поне в неговия случай, съществуването ù е сигурен знак, докъде може да се извърти човек, който е нагазил в българската политика. В крайна сметка, „паркинзите“ бяха забравени, докато всички се звереха под полата на пастирката.

Но тия дни въпросната позабравена думица преживява своя втори ренесанс: той официално бе оповестен от министъра на отбраната Запрянов, който ни съобщи, че американските военни самолети, мистериозно кацнали на софийското гражданско летище „Васил Левски“, просто го използвали за паркинг, понеже там имало свободни места за паркиране. Очевидно тези самолети са имали неотложна нужда да се сврат някъде, иначе едва ли щяха да се нахендрят в навалицата от пътнически самолети. Тогава очевиден става и въпросът, на който някой трябва да отговори: ами, ако на летището нямаше свободни места, къде щяха да кацнат тия пришълци? В двора на някое софийско училище ли?

И тъй, засега „пришълците“ кротко са паркирали на летище „Васил Левски“ - и човек се пита, дали към тях скоро няма да се присъединят и двата Ф-16, които купихме от американците, за да ги ремонтираме тук? В момента те се намират във военната авиобаза в Граф Игнатиево, която със сигурност би трябвало да е далеч по-подходяща да приюти военни самолети, отколкото софийското гражданско летище. От какъв зор тогава американците са настоявали да се паркират непременно там?

И до какво може да доведе това?

Между другото, Запрянов трябваше да огласи и поредната лоша новина от аферата с Ф-16: втората партида от осем самолета щяла да бъде доставена със закъснение от една година и затова предстояло да бъдат преразгледани и сроковете за плащането ù. Нищо няма да преразгледат, разбира се. Запрянов има лошия късмет периодично да съобщава неприятни вести около тази сделка, но това изобщо не го смущава, защото всички вече са наясно, че здраво ни лъготят.

„Локхийд Мартин“, след като си осигури „българската“ поръчка, просто забрави за нея - като изключим факта, че веднъж показаха чертежите на самолета на... Елена Поптодорова, което си беше истинска подигравка. Лобистите на тази компания в Конгреса вероятно вече са изхрчили комисионите си, а нашите балами никой не ги брои за нищо. И когато се освободим от излишните подробности, ще трябва да признаем, че дори някоя африканска псевдодържава не би изтърпяла униженията, които трябваше да преглътнем досега с тази сделка, а отгоре на всичко, изобщо не е ясно, кога тя ще приключи. Докато това се случи няма да имаме и грижата по опазването на „българското“ небе. Модернизирането на бойната ни авиация и привеждането ù в натовските стандарти не е лесна работа - особено за държава, която преди малко повече от три десетилетия е разполагала с над 300 модерни бойни самолета.

Запрянов обаче тия дни беше видимо щастлив и то с основание: защото очевидно вярва, че ние сме в състояние да предизвикаме една фундаментална промяна в самата същност на НАТО - и да докажем, че е възможно превръщането на тази страховита и в немалка степен агресивна военна организация във фабрика за мир.

И то с едно-едничко решение: като превърнем софийското гражданско летище и в паркинг за бойни самолети.

Тръгваш към самолета, който трябва да те отведе, заедно с тайфа пияни англичани, до Слънчев бряг, а пилотът от кабината на някой Ф-16 ти пожелава приятен полет - и ти се чувстваш изцяло омиротворен и спокоен. Силата е с теб, НАТО те варди, софийският паркинг те варди. Да, Паркингът! И си пожелаваш да пребъде тази дума.

А ние можем да се сетим, когато сме достатъчно разумни, за народния лаф „След дъжд качулка“- в него е побран целият ни манталитет; с каквото и да се заемем, накрая той, както винаги, ще ни подсети, че сме подгизнали от поредния дъжд.

Всички сме свидетели, как след всяка поредна трагедия телевизиите не могат да поберат ордата от криминални психолози и анализатори, на които всичко им е ясно. И те с лекота са щели да предвидят зараждането на въпросната трагедия - стига някой да се е сетил за тях.

Ето, сещаме се и ги питаме:

Какво ще се случи, ако някой реши да провери, наистина ли софийското летище е уязвимо дори от дронове, купени от „Технополис“ - от тия, с които се забавляват децата?

Какво ще се случи, ако някой реши да подраска по един от „пришълците“, подразнен от слуха, че ги готвят за участие в американска атака срещу Иран - и напише няколко думи от сурата, с която вярващите молят Аллах за помощ срещу Сатаната?

Какво ще се случи, ако Аллах го послуша?

На кого ще се моли тогава Глупакът, който се е съгласил едно гражданско летище да се използва като „паркинг“ за бойни самолети?

Ясно е - и то от дълго време, че един ден все ще загазим - решили са, че това е нашето предназначение, това се полага на Вечните Съглашатели.

Но нека поне това да не се случи по толкова глупав начин.

Обаче тъкмо така ще се случи. Неизбежно е.

Някои от нашите висши солдафони все се пишат за първи натовци и американофили, макар задниците още да ги сърбят от съветските военни академии - тия същите сякаш не са и чували една от най-популярните армейски поговорки - „Никога не ставай доброволец за нищо!“ И продължават да си играят с огъня. Нищо чудно, тъкмо някой от тях да е подшушнал на натовските големци идеята за „паркинга“ - тоя мерзавец се опитва по този начин да приватизира само за своя сметка цялото покорство и грозно подмазвачество, което е предназначено и се полага на „Началството“. На подобни типове и НАТО им е нужна за лична употреба.

Тия хора много често сякаш дори не са наясно, какво точно се случва. Но никога не мислят за последиците от решенията си, така са устроени. А изглежда и не знаят, че всички дългове рано или късно се плащат.

Освен това, не се досещат и за друго - както е казано, не можеш безкрайно да се правиш на някой друг. И продължават - отново и отново - да замазват проблемите, да ги преиначават, а накрая и да ги зарязват. Правят го, защото не знаят накъде да потеглят - освен, ако джобът, най-верният им ориентир, не ги насочи.

Превръщането на националното летище „Васил Левски“ в паркинг за чужда бойна авиация, не е някаква дреболия. Това решение може да има опустошителни последици. Държавата, която някак все още функционира в един разграден двор, изобщо не е в състояние да ги предотврати. След толкова години продължаваме безсилни да одумваме атентата в Сарафово, толкова са ни силиците - обаче изобщо не се замисляме какво зло може да ни връхлети от новия „паркинг“.

И пак добре, че не го откриха с някоя пищна церемония.

Не трябва да забравяме, че Злото в повечето случаи се оказва по-силно. И по-търпеливо. И дори по-далновидно. Позорно е четвърт век след 11 септември 2001 година да не разбираш това.

Оставете големите игри на американците - те са свикнали да ги губят.

Буш-Младши не е единственият президент, маниакално обсебен от лъжите, които сам съчинява. Дори професорът-интелектуалец Обама стана заложник на амбицията, именно той да бъде запомнен като ликвидаторът на Осама Бин Ладен. Все пак, призна, че „докато Буш преследваше несъществуващи оръжия за масово поражение в Ирак, сме изтървали от поглед онези, които действително биха атакували „Съединените щати“. Така е - винаги има опасност да изтървеш някого.

Наскоро, след възторжените хвалби за отвличането на Мадуро, се сетих за един епизод от книгата на Леон Панета/„Достойни битки“ - той е шеф на ЦРУ по времето, когато е ликвидиран Осама. Американците дълго време наблюдават една жилищна сграда в Аботабад/Пакистан, в която се предполага, че се крие Осама. Накрая решават митичните им специални части да я атакуват с два хеликоптера. Единият обаче се приземява в съседен двор, пълен със стадо крави и излиза от строя. Винаги има опасност да пропуснеш нещо.

А специално ние най-добре е да си налягаме парцалите.