Дарина Григорова при Явор Дачков: България реализира националния си идеал само в съюз с Русия

Явор Дачков разговаря с проф. Дарина Григорова за 3 март, геополитическите измерения на българската история, целите на Путин и войната в Украйна. Разговорът е записан на 27 февруари 2026 година в Ехо Медия Студио преди войната в Иран.

Санстефанска България е руският геополитически проект за Балканите, а Берлинският договор - европейският. Фундаментът на българската държава е поставен от Русия и българският национален идеал съвпада с руските стратегически интереси на Балканите. Дори в периоди на тежки политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или в началото на прехода при СДС, 3 март не се поставя под съмнение като символ на българската държавност. Сегашната русофобия на властта в България е без аналог, но няма потенциал да се превърне в господстваща идеология, защото българската идентичност е дълбоко свързана с православието и славянския свят, а историческите връзки с Русия са трайни и не могат да бъдат заличени политически.

Войната в Украйна е част от по-широка конфронтация между Русия и Запада с риск от бъдещ европейски военен сблъсък. Балканите остават зона на стратегическо напрежение. Русия е най-голямата православна държава и цивилизационен център. Противопоставянето ѝ със Запада има не само геополитически, но и духовни измерения. Путин е либерал и умерен лидер и може да дойде време Западът да си спомня с носталгия за него.

3 март не е просто дата от българската история, а фундамент на държавността на всички балкански народи, възкръснали благодарение на войните на Руската империя с Османската империя. Самото понятие „държавност“ на Балканите се възражда чрез руската политика. Санстефанска България е единственият геополитически проект, който съвпада с българския национален идеал и с руските стратегически интереси в региона, защото неговите граници практически съвпадат с границите на Българската екзархия.

Исторически българските национални цели могат да се реализират трайно само в съюз с Русия, защото европейските геополитически проекти на Балканите са свързани с ограничаване на българската държава или с цената на конфронтация с Русия. Временни съвпадения на интереси с други сили са възможни единствено в извънредни ситуации, най-често по време на война, но цената на подобни съюзи неизбежно е стратегически конфликт с Русия, което прави тези решения нестабилни и рискови в дългосрочен план.

Германската концепция за Mitteleuropa предвижда контрол над пространството от Балтийско до Средиземно море, а инициативата „Три морета“, подкрепяна от Великобритания чрез Полша, също включва България като част от антируски пояс. Присъединяването към подобни стратегии поставя страната в позиция на инструмент в чужди геополитически планове, които не съвпадат с българските национални интереси.

Съвременната русофобия е от бивши русофили и съветофили. Това е въпрос на професия, но не отразява обществените настроения. Исторически дори в периоди на остри политически конфликти с Русия, включително при управлението на Стамболов или по време на Втората световна война, 3 март се отбелязва тържествено от държавата, църквата и обществото. Дори политически сили с антируска ориентация не отричат освободителната роля на Русия. Сегашното идеологизиране на русофобията няма исторически аналог и не може да се превърне в устойчива доминираща позиция. Българското общество запазва по-сложно и многопластово отношение към Русия, основано на историческа памет, културна близост и религиозна общност.

Противопоставянето срещу Русия има не само политически причини, но е свързано и със завист към ресурсите, територията и цивилизационната самостоятелност на страната.

Както казва Фурсов, макар че още е атеист: „Руснаците са на колене, само когато се молят“.

Конфликтът в Украйна е резултат от дългогодишно напрежение, като Русия в продължение на години се опитва да избегне военна ескалация. Войната не е внезапно събитие, а процес, който постепенно достига неизбежна точка. Русия няма да прекрати конфликта без постигане на стратегическите си цели и той ще бъде доведен до край, независимо от времето, което ще е необходимо. Конфронтацията има по-широк геополитически контекст и е част от противопоставянето между Русия и Запада, което може да доведе до бъдещ европейски военен сблъсък. Ескалацията зависи от фактори като икономически решения, конфискация на руски активи или атаки срещу енергийна инфраструктура.

Украинският конфликт има не само геополитически, но и цивилизационни измерения, свързани с противопоставянето срещу православието. Преследването на каноничната Украинска православна църква и подкрепата за алтернативни религиозни структури се разглеждат като част от по-широк идеологически проект, насочен към прекъсване на историческата и духовната връзка с Русия. Русия остава най-голямата православна държава и носител на православната цивилизационна традиция, особено в исторически периоди, когато другите православни народи са били под чужда власт. Затова противопоставянето срещу нея се възприема не само като политически натиск, но и като духовен конфликт.

Думите на Илияна Йотова, че Русия е агресор, са - осъзнато или не - груба грешка. Дали е спонтанна реакция или презастраховане, но беше напълно излишно. Дали би могла президент Йотова да каже това нещо на Алеята на ангелите в Донецк? Да отиде и да го каже на тези хора: „Русия е агресор“. На избитите деца след 2014 година. Може би си струва да помисли за това.

Русия е суперпрезидентска република, но федералната ѝ структура осигурява автономия на регионите и съхраняване на местните култури и езици. Не съществува системна политика на русификация на малцинствата, а напротив - има държавни програми за запазване на културната идентичност на малките народи. Това създава различен модел на многонационална държавност в сравнение с процесите на национално унифициране в други части на Европа.

В руското общество съществува значителна степен на консолидация, включително сред политическия елит. Въпреки конфликта със Запада, вътрешната система запазва либерални елементи — медийно разнообразие, културни среди с различни позиции и отсъствие на масови политически репресии. Образът на Русия като напълно затворено общество не съответства на реалността.

Владимир Путин се стреми да поддържа баланс между историческите пластове на руското общество - наследството на „белите“ и „червените“, което остава дълбоко разделение в националното съзнание. Политиката му избягва радикално отричане на миналото, защото подобни действия могат да предизвикат вътрешна нестабилност. Русия не започва от нулата при всяка историческа промяна, а съхранява паметта си и извлича поуки от различните периоди. В този контекст Путин се разглежда като сравнително умерен и прагматичен лидер, а при евентуалната му смяна Западът може да се окаже изправен пред значително по-твърдо руско ръководство.

Световните процеси показват постепенно изместване на центъра на цивилизационното развитие към Изтока, включително засилване на стратегическите връзки между Русия и Китай. Тази тенденция се разглежда като дългосрочна и трудно обратима, независимо от текущите политически конфликти.