Понятието "преторианци" отдавна е станало нарицателно. Така наричат обичайно личната охрана на диктатора - войниците, които са опора на насилствената, основаваща се на принудата власт. Според един британски историк, претория са наричали палатката на пълководеца и мястото, на което тя е била издигана в лагера на войските в Древен Рим. Оттам идва и думата преторианци - като название на императорската гвардия. Това са първите телохранители в историята.
Привилегии на приближени
Император Октавиан Август създава преторианската гвардия. В началото това били 9 кохорти от по 1000 войници всяка. Те били смесени, т.е. в състава им влизали конници и пехотинци. Три кохорти били разположени в самия Рим, а останалите - в околностите му. Преторианците единствени можели да носят оръжие и служели като стража около двореца на императора, съпровождали го, когато той излизал от града, за да участва в публични празненства и религиозни церемонии. Освен това преторианците участвали във военните походи на императора.
Преторианците имали множество привилегии. Те служели не 20-25 години, както редовните римски войници, а около 15 години. Заплащането им било двойно по-високо от това на редовите легионери. Независимо от това преторианците допълнително получавали понякога големи суми - по случай "кръгли" годишнини на императора, за рождения ден на наследника, послучай това, че е навършил пълнолетие, по повод постигнати от римляните победи и пр.
Преторианската гвардия била отлично екипирана. Само преторианците имали право да използват "императорски пурпур" - т.е. пурпурна тога, когато давали караул в императорския дворец. Оръжието им било богато украсено със злато и сребро, парадният им шлем бил окичен с пищен гребен. За тях имало специални казарми в Рим, в тяхна чест били сечени дори монети.
Да се секат такива монети се налагало включително защото лакомията на преторианците нараствала все повече с всеки следващ император. Калигула отпускал на всеки гвардеец 5000 денарии - двойно повече, отколкото получавали при Тиберий. След като Калигула бил убит от заговорниците-преторианци и след като те провъзгласили Клавдий за император, той обещал на всеки преторианец 15 000 сестерции /4000 денарии/. Да се събере такава сума било нереално и следващият император Пертинакс намалил ставката на 12 000 сестерции. Недоволните преторианци го убили, макар че само три месеца преди това сами го поставили на императорския трон, отрязали главата му и я разнасяли из Рим.
След това ставките отново започнали да растат. В 193 г. всичко това започнало много да прилича на наддаване: Сулпициан, тъст на убития император Пертинакс, предложил на всеки гвардеец 20 000 сестерции, но Дидий Юлиан го надминал с оферта от 25 хил. сестерции - по онова време небивало голяма сума, равнявала се приблизително на заплатата на войник за няколко години. През следващите два месеца обаче Юлиан не могъл да се изплати на преторианците, затова и не се намерило кой да го защити, когато Сенатът свалил императора, отдавайки предпочитание на един от съперниците му - пълководеца Луций Септимий Север.
В книгата "Преторианците" са описани в най-големи подробности своеволията и всевластието на преторианската гвардия, издигали и сваляли императори, вдъхвали страх, ограбвали и избивали гражданите на Рим. И в крайна сметка издигнали на императорския трон един от своите среди - Марк Опелий Макрин, който през 217 г. станал първият император, произлизащ от низшите прослойки на обществото, но издигнал се до преториански префект. Впрочем, два века преди това един друг командир на преторианската гвардия - Сеян - на практика управлявал империята в отсъствието на император Тиберий, чийто любимец бил Сеян. Впоследствие той бил хвърлен в тъмница заради заговор.
Императорът-преторианец
Затова пък успешен бил заговорът срещу император Каракала, организиран от командващия преторианците в началото на III век Макрин. Един от телохранителите убил Каракала, а останалите провъзгласили Макрин за император. Само че той не бил добър пълководец, а на римляните по онова време им се налагало да водят многобройни войни. Войниците, надявали се на богати трофеи при победите, които така и не били постигнати, били разочаровани. Макрин живял не в Рим, а в Атиохия - богат, но провинциален град на територията на днешна Турция. Когато в централните части на империята възникнали брожения, Макрин се опитал да се добере до Рим, преоблечен като обикновен войник. Бил обаче разкрит, заловен и убит.
На всички тези "безобразия" на преторианците бил сложен край чак през IV век, след като император Константин разбил узурпатора Максенций. Последният бил завзел императорския престол с помощта на преторианците. И естествено, идвайки на власт, Константин Велики разпуснал преторианската гвардия и наредил казармите им в Рим да бъдат сринати като "постоянно гнездо на метежи и разврат".