И пак е 22 септември, и пак отбелязваме Денят на независимостта. За едни ден на национална гордост, за други подходящ повод за безкрайни спорове. А за последното поводи бол. Ентусиастите, готови да влязат в изтощителни виртуални битки, могат да чоплят безчет дискусионни моменти около събитието и последствията от него.
Ако имате време и желание, можете да си зададете следните въпроси:
Дали за нас смисълът на израза "независимост" е изпаднал някъде по пътя на годините или значението му е запазено и до днес. Поне в някаква степен.
Можем ли да оборим досадния опит за политически хумор, че сме независими, защото от нас нищо не зависи.
Как така точно най-сатанизираният наш цар, първият с тази титла от Третото Българско царство, осигурява с политиката си сбъдването на националната ни независимост. Плод на Фердинандовата суета ли е този ден или на държавническата визия на човека, имал нещастието да надживее синовете си.
Благодат или проклятие е кръстопътното разположение на държавата ни.
Можем ли да се наречем независими днес, когато членуваме в НАТО и Европейския съюз, а преобладаващата част от народа не крие симпатиите си към Русия. Колко още можем да караме с тази диагноза на национална шизофрения.
На Борис Трети приписват думите, с които убедил Хитлер да не пращаме наши войници на Източния фронт. "Ако изпратя българска войска, то тя ще премине при руснаците заедно с духовата музика". Възможно ли е днес да стане така, ако, не дай Боже, се стигне до военен конфликт близо до нас. Или синът на Фердинанд просто е хитрувал успешно.
Можем ли да се наречем независими, когато постоянно и ненужно се делим по всяка тема. Но пък го правим с такъв завиден хъс, от който би се смутил и изгладнял ротвайлер. Последно се разделихме на "експерти" и "лобисти" покрай споровете какъв самолет да имаме. Да му бяхме видели поне кемтрейлса на този самолет, пък тогава да се караме.
Както и да е. Днес държавното ни ръководство ще получи безброй поздравления от близки и далечни страни. Тържествата ще отминат, а въпросите ще си останат. До следващия 22 септември.
Честит национален празник на тези, които чуват патриотичните камбани! И приятен ден на останалите, за които е просто почивен. Нека все пак не забравят, че го дължим на цар Фердинанд. Въпреки всичко, сполетяло ни през следващото десетилетие.