Ако всяка териториално обособена етно - конфесионална група получи шанс да се еманципира като "независима нация", модерният свят - такъв, какъвто го познаваме от последните 100-150 години ще престане да съществува.
За това предупреждава в профила си във „Фейсбук“ проф. Огнян Минчев.
Процесът на ескалация на общностните претенции започва с "постмодерната" атака срещу националния суверенитет, но парадоксално използва националистически аргументи, за да постигне еманципация на по-малката група от включващата я национална държава.
Този "постмодерен трайбализъм" функционира като руската кукла "матрьошка" - с времето се натъкваш на все по-малки и все по-радикални общностни претенции за "национална независимост". Тази вълна премина през посткомунистическия свят, разсипа поредица и без това свръх - крехки държави в Африка и другаде в Третия свят и сега се нахвърля върху Европа и други части от доскоро уредения Първи свят.
Нацията е механизъм за унифициране и интегриране на многообразна територия и разнородно население в единен пазар и единна идентичност. Глобализацията разтури националните пазари, а следващите я пост-"либерални" орди оспориха въобще правото на националната държава да произвежда партикуларна идентичност в епохата на планетарна интеграция и осветен мултикултурализъм. Проблемът не е в неизбежното отмиране на националната общност в бъдещия свят на планетарно единство - "всичко родено е достойно да умре" (Гьоте).
Проблемът е, че нетърпеливите сили на "прогреса" бързат да закопаят нацията и нейната държава, преди да са произвели институционални и общностни форми, които успешно да я заменят. Алтернативата на институционално подредената нация днес е глобалният мултикултурен хаос - в който, като в мътна вода, някои се опитват да ловят риба.
"Рибарите" са два вида.
Първите искат да разтурят разклатените от глобализацията нации, за да възстановят своите славни империи от миналото - вижте само с какво се занимават господата Путин и Ердоган!
Вторите планират "мрежова власт" на интелектуално и финансово потенцирани малцинства, функционираща върху развалините на националната държава. Лошото е, че заедно с нея очевидно си отива и един много важен принцип на общностно устройство - равенството на гражданите.
Днешният свят все повече функционира като състезание на активни и организирани малцинства, а гаранциите за правата на гражданина остават единствено възможни в рамките на една подобна корпоративна защита.
Нацията и националната държава все още стоят изправени срещу глобалните "рибари" в огромната мътна вода на глобализма. Но все по-трудно намират както легитимност, така и ресурси за стабилност и оцеляване. Не оспорвам правото на Каталуния да се бори за своята еманципация.
Но нека всеки "нов" националист знае добре, че зад победата на неговата малка - често бутикова "нация" дебне глобалният хаос, в който "рибарите" с лекота подхвърлят стръв. И "националистите" я лапат... Не ще и дума - ще си отидат един ден нациите.
Въпросът е КАК?
Дали като вградят достиженията на модерната цивилизация - гражданско равенство, хуманизъм, индивидуална свобода - в постройката на грядущия глобален свят, който да надстрои потенциала за човешка свобода? Или като бъдат поразени от стратегии на възродено имперско или нововъзникнало технократично Средновековие?
Заглавието е на редакцията