И така професорът-генерал, а накрая и министър, напусна здравното ведомство. Цялата процедура напомняше рутинна операция - от фаталното телевизионно предаване, през подаването на оставката, та до приемането й. Времето мина неусетно. Бързо реагираха и читателите на ФАКТИ, които се включиха в анкетата "Трябва ли да се разследва проф. Николай Петров?". Експресни отговори дадоха 864 потребители, като 65% от тях отговориха утвърдително. Те съзряха гузност в бързата му реакция.
10% се довериха на прокуратурата - каквото тя реши, това да бъде. А военната прокуратура се зае да преразгледа предното си решение, според което случаят с обществената поръчка по модела "тъст-зет" за над милион и половина лева не е интересен за Темида.
Професорът е почтен човек и подаването на непоисканата оставка го показва точно такъв, казват 9% от участниците.
Още толкова смятат, че всеки на негово място би постъпил така и няма никакъв смисъл от разследване.
За 7% той е спасил ВМА след управлението на покойния си предшественик и заслужава уважение.
"Уважение всекиму, вересия никому", както пише по старите кръчми. Професорът уважението си го има като лекар. Но това, в което е упрекван, е в качеството му на администратор. Разбираме популярните му пациенти, които скочиха в негова защита - от "червения" фен Митко Ангелов - Дучето, та чак до каката на премиера, д-р Краси Иванова. Нормално е много хора, на които е помогнал, да бъдат на негова страна. Чисто емоционално. Безкрайно озадачаващо е как сериозен и авторитетен човек като генерала-професор ще извърши това, за което се говори. Да, на фона на другото, за което обвиняваха ген. Стоян Тонев, може и да са пари за семки. Но как пък точно на зетя? Дуло ли му опря на челото, та да подписва? Да не сме Сан Марино и да нямаме други фирми?
Случаят оставя изключително отвратителен вкус и без някоя партия още да го е яхнала и напудрила съвсем. Остават и въпросите. Старите. Обречен ли е почтеният човек да прекрачи линията, когато му предоставят да управлява обществени средства. Да не го сметнат за балък, че кара на една заплата. Неизбежно ли е развращението, което причинява властта.
Но има и друго. Заговори се за битка на лобита, която се оказала фатална за министъра. Ами ако проф. Петров не е пожелал да влиза в схема, по-сериозна от онази, дето сочат във ВМА? Шат. Ще намерим друг, по-смел. Ако е така, по естествен път се прокрадва и изводът, че на възлови места се поставят уязвими хора, бъркали, кой с черпак, кой с лъжица, в кацата с меда. За да бъдат ударени, ако не изпълняват генералната линия или по-специални задачи и се издънят пред когото не трябва. Чия мотика настъпи професорът-генерал? Своята или чуждата...
Преди дни споделил на д-р Красимира Иванова: „На мен просто ми се плаче! Аз съм работил за името и имам семейството си, аз това имам в живота си! И винаги съм се опитвал достойно да ги пазя”. От управляващата партия определиха оставката му като морален акт, което вече става някак досадно. Поне не използваха любимия напоследък израз на Цветанов "фалшива новина". Може пък да не сме дорасли, за да ги разберем. Както каза министърът на странното ни ведомство по посрещането и изпращането Лиляна Павлова, управляващите показвали "висша форма на политическа култура, за която у нас още не сме узрели".
Хубав ден, неузрели братя и сестри.