Един призрак броди в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този на оставката на шефа на Здравната каса. Управителят на НЗОК проф. Камен Плочев бе категоричен, че няма да подаде оставка и само Народното събрание може да го освободи.
Той разкри, че оставката му е била поискана заради писмо, което написал по решение на дирекционния съвет на НЗОК заради опасността до края на годината да не можем да се плати лечението на пациенти в Европа и те да бъдат върнати.
В петък здравният министър Кирил Ананиев поиска оставката на управителя на Здравната каса проф. Камен Плочев. Причината е, че Плочев е действал през главата на здравния министър и без да информира Надзорния съвет на касата за писмо, което изпраща в Народното събрание заради задължения и с искане за актуализация на бюджета й.
Заради дълг от 270 милиона лева към чужди здравни каси
проф. Камен Плочев поискал от парламента актуализация на бюджета на НЗОК, която не била съгласувана с министерството на здравеопазването и правителството.
България дължи най-много пари на Германия, Франция и Италия и по-малко – на Австрия и на Белгия за лечението на българи. Този проблем не е от вчера, този проблем е от много отдавна.
Междувременно депутатът от БСП Славчо Велков посъветвал управителя на НЗОК да не подава оставка, понеже той е избран не от министъра на здравеопазването, а от Народното събрание, и то с 205 гласа.
Чрез мой най-близък приятел ми беше предадено сам да си дам оставката и да се разделим с добро, защото иначе няма да може да си намеря работа не в управлението, а в държавна болница, нищо че съм професор, разкри проф. Плочев.
Самият Славчо Велков поиска НСО да пази проф. Камен Плочев.
Както и да завърши скандала с НЗОК, проблемите обаче остават.
Около 20 общински болници в страната са в тежко финансово състояние и може да фалират, твърдят пред Факти.бг експерти, пожелали анонимност. Заради недофинансираните клинични пътеки, лечебните заведения трупат дългове, а заплатите на персонала са замразени. От Националното сдружение на общините и Лекарския съюз искат държавата да вземе мерки за решаване на проблема.
По данни за Министерството на здравеопазването общинските болници в страната са 121. Дори и в София болниците, които са на общински бюджет, не са в цветущо състояние.
Вече от месеци се обсъжда идеята, общинските болници в столицата да бъдат окрупнени.
Експертите посочват, че стъпките трябва да водят до
демонополизация на НЗОК.
От 2006 г. Здравната каса е монополист. Така се стигна до сегашната ситуация на практика държавата да решава колко пари да се отпускат за лечение.
Именно постепенното одържавяване на касата и на практика все по-малката роля на управителя й за сметка на правомощията на Надзорния съвет на фонда най-вероятно са една от неизказаните гласно причини и за оставката на предишния управител на Касата в лицето на д-р Глинка Комитов. Въпреки че той така и не обясни публично защо е решил да се оттегли, в последните месеци от управлението му конфликтът с Надзорния съвет (респективно държавата) ставаше все по-явен.
Ако не се реши този проблем при новия управител проф. Камен Плочев, то един призрак ще продължи да броди в коридорите на НЗОК.
В същото време работещите българи няма да могат да избират къде да се лекуват. Те ще бъдат закрепостени към НЗОК.
Демонополизацията на Здравната каса и приемането на факта, че здравето струва пари ще е първата стъпка към решаването на проблемите.
1,3 млн. души в работоспособна възраст не се трудят и не си търсят работа. Това показват статистическите данни на НСИ за последното тримесечие на миналата 2017 година. В същото време част от тях са потребители на здравни услуги. Сметката за лечението им остава в болниците, защото голяма част от този 1,3 млн. души не са правили вноски за здраве.
Всичко останало е демагогия. А тя няма да спаси от фалит, дори и болниците в София....