Дума срещу дума. Думата на д-р Димитров срещу думата на близките на убития Жоро Плъха. Народът прие безусловно версията на рентгенолога и се присмя на безкнижните оправдания на вдовицата за "малка нужда" и "чишкане". Па излезе по улиците в най-големите градове на страната с копривщенски дух и панагюрски плам.
Защо протестиращите приеха без съмнения версията на доктора? Защото не неговата съдба ги изведе на улицата. Арестът му бе единствено повод да излеят душите си. Разбра се, че им е дошло до гуша да са сами в страховете си. Хората са уплашени да не ги споходи нещо подобно, дори без да са наясно какво се е случило в конкретната драма. Наясно са, че властта е стъписващо безпомощна, а за съжаление висшите й представители будят присмех, а не респект. А когато властта е бутафорна, народът оскотява. И търси своята правда по най-бързия начин. Защото усеща, че е сам. Напълно сам.
Българите се страхуват от циганите, защото на всички е ясно, че по демографски и икономически причини сблъсъците между двата етноса ще зачестяват. Неочакваният за мнозинството обрат на случая "Плъх" навява и печалния извод, че когато българският народ е единен по някой въпрос, най-често се е подвел. Или някой го е манипулирал успешно. Една от причините е изгубеният навик за самостоятелно мислене, преди да извършим каквото и да било. Първосигналността, която би трябвало да сме изоставили в процеса на еволюцията, продължава да ни напомня за живота в джунглата и да ни тегли назад. Защото така и не успяхме да подредим държавата си и тя си остава територия, подвластна на закона на джунглата.
Протестите и острите реакции препотвърдиха и други два факта:
Народът може да се надигне на национален протест, само когато чувства заплаха за децата си и при абсолютно никакви други обстоятелства, поводи или причини. Никакви цени, ГМО-храни, Гинки и Суджуци. Само децата.
Другият извод - българите недолюбват циганите. Меко казано. Най-вече от страх. И заради убеждението, че живеят на гърба им. Хайде да не се лъжем - има го и чисто расисткият елемент. Отсрещната страна отвръща на чувствата. Хубаво е в нещо да срещаме взаимност. И няма рецепта за оправия. Изпусната работа е циганският въпрос. Много години минаха, много пари се прахосаха за интеграция. Онази трогателна "декада на ромското включване", звучаща по-авторитетно и от адронния колайдер...
Всичко се оказа напразно. Поне паднаха маските. Мразим се. И никакво лицемерие не може да го прикрие. Жална ни майка оттук натам. Картите са свалени. А фитилът е запален...