Емил Караниколов е завършил право в УНСС през 2001 г. Започва трудовия си път като юрисконсулт в частна фирма. През 2003 г. заема същата позиция в общинското дружество „Туристическо обслужване“. От 2004 до
2006 г. работи като юрисконсулт в Столичната община, а от 2006 г. е сътрудник в кабинета на зам.-кмета Юлия Ненкова. Бил е за кратко директор на специализираната администрация на област София. От май миналата година е изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.
Предлагаме ви интервю с него публикувано от вестник "Строител":
Г-н Караниколов, вие продадохте „Булгартабак”. Това ли е най-голямото постижение на агенцията през 2011 г. и какво още успяхте да направите?
Най-важното е, че създадохме в агенцията екип между изпълнителния съвет, надзорния съвет и администрацията, който работи. Като сделки естествено тази за „Булгартабак” бе най-следената и към нея вниманието бе най-голямо. В нея най-важното бе, че постигнахме политическо съгласие и за това успяхме да я реализираме. През миналата година завършихме и още няколко приватизационни процедури. Едната е за миноритарния дял на държавата в EVN, миноритарния пакет от капитала на „Арсенал”, 100% от „Промишлено строителство-холдинг”.
Главната ни цел беше, особено когато продаваме изцяло дружествата, както при „Булгартабак” и „Промишлено строителство”, да се продадат на инвеститори, на които стратегическата им цел е да запазят и развиват предприятието, а не да ликвидират дейността или да затворят дружеството. Това е и една от основните цели пред агенцията – приватизирайки дружество, то да продължи да работи. Към този момент финансовите резултати и на „Булгартабак”, и на „Промишлено строителство” са добри след приватизацията и се надявам да стават още по-добри.
Какво не успяхте да свършите, защото заложените приходи в бюджета не бяха изпълнени на 100%?
През миналата година не успяхме да приватизираме миноритарните пакети на ЧЕЗ и Е.ОН, както и „Техноекспортстрой”. Всяко енергийно дружество има собствен мениджмънт с различна визия за развитие. Специално при Е.ОН знаете, че в хода на подготовката за листването на миноритарния пакет се оказа, че имаме промяна на мажоритарния собственик. Това трябваше да се отрази в проспекта, който инвестиционният посредник подготвя и представя в Комисията за финансов надзор, и оттам реално дойде закъснението.
„Техноекспортстрой” пък излезе по-късно от Забранителния списък за раздържавяване на дружествата с над 50% държавно участие – през март 2011 г., поради което се забавихме. Можехме да стартираме процедурата в края на 2011 г., но преценихме, че в навечерието на коледните и новогодишните празници няма да е удачно подобно начинание, тъй като потенциални инвеститори едва ли биха били толкова активни. Освен това ще започнат да текат определените срокове по приватизационната процедура, а в този месец има много почивни дни и това също бе допълнителен аргумент за отлагането на началото на приватизацията за януари.
С ЧЕЗ вече сме почти готови. Приключваме с комплектуването на документите и сигурно това ще е първата сделка, която ще обявим тази година.
Какви приходи от приватизация смятате, че ще реализирате през годината? Има ли още много резерви в забранителния списък?
Ние сме изпратили в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и в Министерството на финансите нашите прогнози за приходите, които очакваме, но няма да обявяваме конкретни цифри. Това е така, защото сделките за 2012 г. са малко и обявяването на конкретни финансови параметри ще даде възможност на потенциалните инвеститори предварително да предположат какви са
очакванията ни за приходи от дадена приватизационна процедура, а това за нас не е добра стратегия. Все пак аз искрено се надявам, че приходите ще бъдат повече от миналата година.
Не трябва да забравяме, че предстои да приватизираме и БДЖ „Товарни превози”, а и ЧЕЗ – най-голямото електроразпределително дружество, от което очакваме по-големи приходи, отколкото от EVN. Освен това Народното събрание актуализира забранителния списък и вече ще можем да приватизираме мажоритарния дял от АДИС, „Аудио-видео Орфей”, както и Военното издателство. Съвсем скоро ще бъдат готови за раздържавяване и миноритарните пакети от „Терем”. Освен това в ресурса на агенцията е още ВМЗ „Сопот”, чиято приватизация е един от приоритетите ни за тази година, „Овча купел” ЕАД – дружество с много имоти в София, както и „Монтажи” ЕАД, което вече няколко пъти бе пускано на централизирани публични търгове, но без успех. Сега правим актуализация на оценката на „Монтажи” и се надяваме този път да го продадем успешно, защото дружеството има голям потенциал за развитие, особено ако тръгнат големите енергийни проекти.
Разбира се, има много дружества в забранителния списък, които трябва да останат там, но има и компании, които не трябва да са вътре. Агенцията обаче не е институцията, която може да решава това. Всяко дружество си има принципал и той трябва да реши дали дружеството е от стратегическо значение за икономиката, или изпълнява някакви други специфични функции, важни за държавата, и трябва да продължи да е в списък, или неговото място вече не е там. Допълнително изваждането и вкарването на дадено дружество в забранителния списък става чрез промяна в Закона за приватизация и широк дебат в Народното събрание.
Решихте ли хроничния проблем със следприватизационния контрол, след като той мина изцяло към Агенцията за приватизация?
Аз съвсем лесно мога да прехвърля отговорността за този проблем върху предишните ръководства на агенцията, но това няма да е коректно. Самият закон е допускал да се сключват договори с купувачи, които са така наречени „кухи дружества” без никакви активи. Законът е допускал дейността по приватизацията да бъде обезпечена с пари, а тази по следприватизационния контрол да не бъде обезпечена. Това е давало и възможност през годините да се изпускат съдебни дела, давностни срокове да изтичат, но самият закон е позволявал това и не може да се каже, че някой едностранно или целенасочено го е извършвал. Законът за приватизация претърпя доста промени и допълнения и в момента той във висока степен защитава държавния интерес в сферата на приватизацията и следприватизационния контрол. Трябва и да се има предвид, че в различните периоди са се решавали различни стратегически цели. Така в началото на приватизацията през 90-те години е трябвало спешно да се раздържавява, и то в големи размери. Затова и не всички потенциални проблеми са били предварително известни. Различни са били времената.
Към момента мога да кажа, че законът добре обезпечава следприватизационния контрол. Разбира се, няма как да върнем нещата назад и да предявим претенции към стари договори с изтекла давност, по които има пропуски в следприватизационния контрол. Няма как да се направят събирания за срокове, които отдавна са изтекли.
Сделката за Редакционния корпус на „Цариградско шосе” ще бъде една от най-интересните. Каква ще е стратегията на агенцията?
Ние имаме конструктивна експертиза за Редакционния корпус, която сме предоставили на специализираната общинска администрация и чакаме предписание. Цялата тази информация ще бъде отразена в информационния меморандум и ще бъде предоставена на бъдещите кандидати, за да може още преди търга да са наясно и да са преценили дали да предприемат действия за събаряне на сградата, или ще се опитат да я ремонтират. Разбира се, потенциалните инвеститори ще имат възможност и време сами на място да преценят и да разгледат, като си направят собствени анализи, но ние като продавач сме длъжни да предоставим максимално широка информация.
Имаме и сериозна причина да изберем варианта с премахването на сградата. Процедурата ще бъде следната. Продаваме терена с условие в едногодишен срок сградата да бъде срутена и теренът разчистен. Ако тя не бъде съборена, инвеститорът ще трябва да плати неустойка в размер на 100% от данъчната й оценка, която към момента е над 35 млн. лв. Около тази стойност е и справедливата пазарна цена на сградата, а теренът е от 15 декара с данъчна оценка 505 000 лв. Идеята ни е да обявим процедура, до която да допуснем различни инвеститори, които ще се състезават за земята. Тя ще е с начална тръжна цена от 15 – 20 млн. лв. със стъпка за наддаване от 1% – 150 или 200 хил. лв. Ако ние стартираме процедура, на която първоначално продаваме сграда, то по закона не можем да продаваме под данъчна оценка, което означава, че трябва да предложим сградата за около 40 – 50 млн. лв. начална тръжна цена. Сами разбирате колко биха били тези инвеститори, които ще инвестират тези пари, допълнително да платят за терена, да вложат средства и в разрушаването на постройката и после евентуално да строят. Тези, които искат да запазят сградата, ще се борят заедно с останалите и след това ще си платят стойността на сградата. Така ще запазим държавния интерес и ще дадем възможност за участие в търга на широк кръг от инвеститори.
Има ли интерес вече от потенциални инвеститори, кога ще тръгне процедурата и в какъв срок след покупката ще трябва да се действа?
Изискването ще е в едногодишен срок сградата да бъде съборена, а ако не се събори, автоматично влиза в сила клауза, с която започва да тече нов едногодишен срок, в който тази сграда трябва да влезе в експлоатация. Така е по решение на Министерския съвет, а ако това не бъде изпълнено, ще се търсят неустойки. Сроковете са крайни, но тази сграда стои на един от входовете на София вече 20 години и това е доста нелицеприятно.
Към този момент запитванията в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол за Редакционния корпус са били само от чуждестранни инвеститори – европейски и азиатски. Очаквам съвсем скоро да стартираме тръжната процедура, след като получим отговор от общинската администрация.
Да очакваме ли голям интерес и към дружеството за стопанисване на дипломатическите имоти?
Тепърва предстои да започнем предприватизационната подготовка за това дружество, тъй като то отскоро е в нашия ресурс. Предстои да подготвим конкурс за избор на оценител, който ще изготви правния анализ, информационен меморандум и приватизационна оценка на дружеството. Тъй като АДИС дълги години се е занимавало с имоти на Дипломатическия корпус, проучването и анализите ще минат през Индустриална сигурност по Закона за защита на класифицираната информация, подобно на дружествата от военнопромишления комплекс.
На този етап още не са водени разговори с принципала дали ще продаваме мажоритарен дял или миноритарни пакети. Пазарът на имоти в момента не е много динамичен и ако тръгнем да продаваме на части, не знам докъде ще стигнем. Вероятно дружеството има страхотни и интересни имоти, но вероятно има и такива, които не са толкова атрактивни. Това не означава, че ние не можем да направим добро пакетиране и да го пуснем на няколко различни пакета, но това са неща, по които тепърва ще работим и ще вземем решение, след като анализираме и пазарите.
Надявам се и тук да имаме сериозен международен интерес. Ще се запознаем с подобни продажби в страни от Европа, а и има много фирми, които се занимават точно с подобен род сделки – да отдават под наем и управляват луксозни имоти. АДИС има не само голямо количество апартаменти, но и доста терени.
Споменахте още две дружества, към които строителният бранш ще има интерес?
Предстои приватизацията на „Овча купел” ЕАД, като тук преди това трябва да се изчистят някои въпроси около собствеността, защото се оказва, че фигурират сгради и терени на министерства, които не са прехвърлени, и ако ги продадем, може да се получи така, че съответното ведомство няма собствена сграда. Освен това искаме да извадим и няколко терена, които се ползват за детски градини и ясли, а знаете, че в София има голям недостиг на такива специализирани заведения. В момента колегите от областната администрация подготвят исканията. След това ще направим и оценка и ще видим кои и с какъв размер са свободните терени за продажба.
Що се отнася до „Аудио-видео Орфей”, сигурно знаете, че предметът на дейност на дружеството не е свързан с недвижими имоти, но големият интерес тук ще е към 505-те декара терени в Бояна, които при продажбата на “Бояна филм” са били апортирани в “Аудио-видео Орфей”. Мисля, че това ще представлява интерес за строителните компании. Част от имотите са съпроводени с тежки реституционни претенции, но други са свободни и съм сигурен, че ще са атрактивни за бъдещи купувачи. Вече има запитвания от чуждестранни инвеститори, и то когато това дружество бе още в забранителния списък.
Не на последно място за строителите ще бъдат интересни и имотите частна държавна собственост с данъчна оценка от над 10 000 лв., които подготвяме за продажба. Преди се продаваха от областните администрации, но сега сделките са към нас и ние в момента работим активно по първите подобни продажби. За приватизация ще се предложат имоти в Бургас, Шумен, Пазарджик, Сливен, както и в София.
Казахте, че ВМЗ „Сопот” и БДЖ „Товарни превози” ще са основният ви приоритет. На какъв етап е подготовката за сделките?
Приватизацията на БДЖ „Товарни превози” е важна част от целия пакет от структурни реформи, нужни за оптимизирането на дейността на БДЖ, а също и гарантиране на конкурентно бъдеще на товарните ни превози. Ние поддържаме активен диалог с принципала по всички въпроси, касаещи приватизацията на „Товарни превози”. Раздържавяването на тази дейност ще създаде възможност за уреждане на част от тежките задължения на железниците към кредиторите им. Нашата работа е да структурираме и реализираме добра сделка, като осигурим добри финансови приходи. Не по-малко важно е да заложим редица ангажименти, които бъдещият инвеститор ще трябва да поеме. Т. е. основната ни цел е това предприятие да запази дейността си и да се развива, както и да осигурим свежи инвестиции в него. Вече имаме предоставена първата финансова информация, касаеща дружеството. Правният анализ и информационният меморандум са готови. По оценката все още се работи, защото не са изчистени всички активи. Очакваме до седмица оценката да е факт и започваме работа по критериите за допустимост и по самата процедура.
Що се отнася до приватизацията на ВМЗ „Сопот”, тук процедурата ще е в рамките на приетата стратегия за приватизация – конкурс. В момента се работи по изготвянето на правния анализ, информационния меморандум и приватизационната оценка. Стратегията ясно посочва типа купувачи, които ще се допускат за участие. Заложени са и основните параметри за това какво трябва да се запази – социални ангажименти и основна дейност. Нашата цел е да намерим инвеститор, който трябва да съхрани и развие това дружество.
Към приоритетите на агенцията трябва да прибавим и приватизацията на „Техноекспортстрой”. Предвиждаме тръжна процедура с начална тръжна цена около 60 млн. лв. Надявам се да успеем тази седмица да обявим решението за метод. Ценното в това дружество са неговото име, традициите, които има, и предметът му на дейност. „Техноекспортстрой” е външнотърговска фирма, но основно се занимава със строителство.
Как се отнасяте към приватизацията през фондовата борса? Ще има ли повече сделки по този начин?
Това е един от способите, които законът допуска. Зависи от конкретните цели и конкретната сделка. Когато търсим само максимализиране на финансовите ни приходи от дадена продажба, използването на фондовата борса е изключително удачен начин. Знаете, че сделките на фондовата борса са прозрачни, бързи и с голям финансов ефект. Разбира се, към този момент проблемът е, че не може да се залагат допълнителни клаузи. Говорили сме с представители на Българската фондова борса-София да се опитаме да разработим съвместно с тях такъв механизъм, който да позволява да ползваме борсата и едновременно да можем да залагаме предварителни условия за запазване на работни места, на основния предмет и др.
Вие виждате колко ефективна бе борсовата приватизация при сделката с миноритарния дял на EVN. От нея спечелиха и институционални инвеститори, както и пенсионни фондове. Очаквам, че в бъдеще пенсионните фондове ще са още по-активни, когато на борсата се предлагат такива атрактивни държавни активи.