Ангела Меркел ще бъде запомнена като вероятно един от най-великите лидери на Германия в историята. Меркел Велика, след сто години можеше да е известна дори така в германските учебници, стига да се беше отказала от четвъртия си мандат на канцлер след изборите в страната през миналата година.
Меркел застана начело на Германия през 2005 г. Тя въведе икономическа политика, която превърна страната й в икономическия гигант на Европа. Меркел прояви невероятното качество, да се възползва от кризите и да ги преобръща в своя полза.
Финансовата криза през 2008 г. се отрази тежко на Германия в началото, но страната бързо успя да се съвземе от нея. Като най-стабилната финансово страна, Меркел успя да направи немислимото и да превърне Германия в едноличен лидер на ЕС.
Същата тази Германия, която с десетилетия беше обременена от наследството на двете световни войни. Онази Германия, която заради стаения национален срам, доброволно оставяше на Франция лидерската роля в Съюза.
Меркел обаче успя да подчини френския президент Никола Саркози и неговия наследник Франсоа Оланд. Те идваха от различни партии, но и двамата приемаха доминиращата роля на Германия в Европа. Просто бяха твърде заети с финансовите проблеми на собствената си страна, която не можеше да е толкова ключов фактор в решаването на дълговата криза в Европа.
Така в един момент Меркел не беше просто германски канцлер, тя беше неофициален канцлер на целия ЕС. Общо взето тя успяваше да държи под контрол всички страни в Европа, финансирайки програмите за излизане от техните дългови кризи. Германия беше най-големият спонсор на закъсалата финансово Гърция. Германците бяха бесни от големите пари, които се изливат в Атина. През тази седмица обаче се оказа, че от покупките на гръцки ценни книжа, германският бюджет е спечелил $ 3 млрд. По време на кризата Меркел спаси германската автомобилна индустрия с държавни заеми. Преди нейния край пък Германия отбеляза рекордно ниска безработица.
Тя направи политическа революция в самата страна, след като успя да подчини опозицията в лицето на Социалдемократите, които дълги години преди това доминираха политическия живот. Чрез няколко широки коалиции, Меркел демонстрира как се формира универсално управление на една страна. Така тя осигури невиждана подкрепа за консерваторите.
Меркел беше истинска императрица на Европа. И тогава дойде момента на обрата. Мащабен бежански поток се насочи към Европа още през 2011 г., причинен от Арабската пролет и вътрешните революции в няколко страни от Близкия Изток. Трябва да се каже, че Германия не участва пряко в нито една от тези революции. Страната обаче беше основният стълб на ЕС, който до 2015 г. трябваше да намери основно решение на имигрантския поток.
Тогава Меркел отново реши да обърне кризата в своя полза. Икономически анализатори отдавна изказваха опасения за бъдещето на германската икономика, заради застаряващото население. За да се поддържа темпа на високо производство те твърдяха, че страна има нужда от истински демографски бум, за да осигури достатъчно работна сила. Такъв обаче не бе очакван, а Меркел имаше спешна нужда от 1 млн. работници. Тогава и тя видя решението в имигрантския поток. Ами какво, ако Германия отвори вратите си за огромен брой бежанци, които да бъдат интегрирани в страната и запълнят липсите в производството.
Така и през 2015 г. тя отправи своеобразна открита покана за бежанците от Близкия Изток. Само за няколко месеца Германия прие 1 млн. души.
Тогава дойде и края на империята. Оказа се, че имигрантите не са толкова лесни за интеграция. Тяхното идване причини невиждани страхове сред германското общество. За пръв път от десетилетия се случи немислимото и възход в популярността си започнаха да изживяват крайно десни сили като „Алтернатива за Германия“. Страната остана разделена. Икономическият възход не можа да компенсира чувството за липса на сигурност. Някъде там Меркел се опита да демонстрира световно лидерство, което да оправдае вътрешната й политика.
Този път обаче Европа не беше благодарна на Германия. ЕС започна да се разцепва на групи. Вишеградската четворка реши, че няма да се съобразява с политиките на Меркел и изгради кръг срещу имигрантите. Постепенно Австрия също се отдалечи и започна да строи стени. В ЕС започна възхода на популизма. Сега Австрия е оглавявана от младия Себаситан Курц, известен с позициите си срещу Турция и имигрантите. В Италия пък властват популисти и евроскептици в лицето на „Пет звезди“ и „Лига“. Унгарският премиер Виктор Орбан става все по-влиятелна фигура в Европа и организира трети център на властта, извън този на Германия и Франция.
Тежкият удар дойде след решението на Великобритания да излезе от ЕС, до голяма степен заради страховете от имигрантския поток. Действията на Меркел докараха Европа до разцепление. Тя успя да се справи с настроенията срещу консервативните финансови политики, налагани от Германия, но не и с тези срещу имиграцията.
Стигна се до там в един момент Турция да държи ЕС като заложник, заради бежанците на своя територия. Как западните сили могат да приемат подобно положение?
Меркел вече не е и самостоятелен лидер. Франция има за президент младия Еманюел Макрон, който още с идването си на власт обяви предложения за реформацията на Европа, които до скоро Германия нямаше да иска дори да обсъди. Макрон върна Франция на лидерското й място. Той е и човекът, който влиза в спор с негативно настроения към ЕС американски президент Доналд Тръмп. Той е и човекът, който се договаря с руския президент Владимир Путин.
Меркел обедини ЕС като императрица, но сега вече губи трона си. В страна си вече има тежка вътрешна опозиция, която няма да й даде възможност да управлява самостоятелно и канцлерския пост вече не е сигурен. Остава да видим дали желязната лейди на Европа не сложи сама край на своята империя на величието.