През 2008 г. тогавашният президент Първанов заяви, че пари в политиката се перат през ПР агенции. ПР гилдията реагира остро и призова главнокомандващият да посочи конкретни факти и конкретни агенции или да се извини. Не се случи нито едното, нито другото.
Груба грешка, защото който се кара с ПР-ите, от ПР ще пострада. Коварството на изказването на необмислени твърдения в публичното пространство е именно в това, че те се връщат при „изпълнителя” в най-неподходящ момент. Едно недоказано твърдение е просто твърдение, които хвърля сянка върху този, които не е подкрепил с факти и доказателства своите думи.
Това заяви в ProИнтервю експертът по „Публични комуникации“ Аня Дайнова.
По време на криза като настоящата репутацията трябва да се пази особено ревностно, защото тя е основен актив. В условия на силно намалено потребление и криза на доверието в институциите и партиите, трябва да се инвестира именно в репутацията, смята Дайнова.
В работата си тя се придържа към принципа, че клиентът трябва да носи характеристики на сериозен бизнесмен, политик или творец, обаче с ясно подчертана индивидуалност, които да го отличава от останалите. „Били сме свидетели на това, как добре позиционирани в своята област творци или спортисти се опитват да се изживяват като политици и до къде води това, ако те не желаят да приемат правилата на политическото поведение“, посочва експертът.
Според нея, задачата на ПР-а е да намери най-успешната комбинация, водеща до харесване, доверие и желание за действие, в полза на дадения клиент. Тя е категорично против радикалните промени в името на една кампания, защото това носи дискомфорт на човека и чувството за неловкост на аудиторията.
Аня Дайнова е убедена, че ПР-ът преди всичко е локално знание. „Никой, дори и най-добрият в страната си експерт не може да бъде полезен без обективна локална експертиза“, подчертава тя. Послание, което би звучало много убедително за руска аудитория, например, няма да впечатли българите и обратното.
Наемането на чужди специалисти за локална кампания не би било проблем, ако се знае от самото начало, че те не могат да бъдат водещо звено в кампанията. „Вносният” специалист трябва да приеме роля на втори план.
Със сигурност може да се говори за различни ПР школи – руска, американска, полска, беларуска и т.н. Според Дайнова все още няма има утвърдена българска ПР школа, но е въпрос на броени години това да се случи.
Има, обаче, няколко неща, които обединяват добрите специалисти от цял свят: работохолизъм, професионална дисциплина, безкомпромисност по отношение на ненужни красивости и глупаво харчене на пари, защита и лоялност по отношение на клиента (докато договорът ги раздели).