„Мафии и задкулисие се тушират с борба, писане, говорене, просвещаване, смелост, визия за развитие, четене, търсене на модели, ценностна система, убеждаване. Даром не става.
В историята на подобни клептократични и безрезултатни управления, винаги някой проговаря.
Трябва да знаем подставените лица, политиците, кметовете, висшите държавни чиновници, общински съветници, прокурори и съдии, които са натрупали несметни богатства от публичните си служби.“
- Има ли социология, която да засече точните електорални нагласи в разломеното ни общество две седмици преди Европейските избори, д-р Методиев?
- Точните няма как да засече. Простата причина е, че у нас има много купен вот, крипто вот, контролиран вот. Има ударно изработване на невалидни бюлетини, има разносвачи на чували и различни други, несвойствени за един нормален изборен процес дейности. Може да добавим и финансовите зависимости на някои социолози. Всичко изброено изкривява възможността за прецизирани социологически данни и оставя възможността само за недорендосана конструкция на моментните социални настроения.
- Рехавият процент преднина на БСП няма ли да окаже пагубно влияние върху хъса на левицата, да я „приспи“, така да се каже?
- Както казах, всичко е далеч от прецизността. Няма защо да се успокояват – на финала може да се окаже така, че „машината на зависимостите“ на паралелната държава да вземе връх над всичко останало. Не е тайна, че разполагат и с проксита (хората на Георги Първанов, поддръжници на Ваня Григорова и т.н.), които са наясно с изхода на своето участие, но действат деструктивно, конкурентно спрямо БСП и реално подкрепят статуквото. Не бива да се забравя, че вътре в БСП има групировка, чиято мечта (или задача) е коалиция с ГЕРБ, поради което предпочита да саботира изборите. А може да се окаже, че процентите на преднината на БСП са много повече – не 1,2, а 3-4. Хипотезите са много и аз, при тази картина, не бих си позволявал да се „приспивам“ и за пет минути. Трябва здрава работа и концентрация върху технологията на изборите - наблюдатели (включително от чужбина), сигнали до медиите, обучение на участниците, за да може да се минимизират негативните усилия за изкривяване на вота.
- Перманентните скандали, пресата на чуждите медии и безбройните гейтове с къщи, тераси и асансьори - ако това сега не събуди обществото, какво още трябва да се случи, за да разбере то, че живее на дъното, почти по Горки?
- Границата на нормалността, на приемливостта, на толерантността у нас, отдавна е премината. Сега вероятно преминаваме през нещо друго. Аз не бих сложил всички очаквания на обществото, защото то е многопластово, а у нас стабилно и достатъчно силно гражданско общество не се изгради. Отделно, емиграционните вълни го изтощиха откъм кръвни телца – тоест, трябва да обърнем нещата и да се търси ролята на лидера, на елита, който да покаже посоката, да даде пример, да ръководи, да налага силово определени модели. Иначе няма измъкване.
- Фасадни, или реални са противоборствата между партиите и не е ли акцентът върху това, което се случва тук, където е хаосът, а не там – в Европа?
- Акцентът, ако имате предвид темите в кампанията, определено е вътрешен. Опитите да се вкараме в големия разговор за Европа, за радост не успяха, защото това щеше да е смокинов лист за срамотиите на партиите на статуквото. Темите са вътрешни, защото без решението на тежките вътрешни проблеми, не може дори да си помислим да сме част от Европа в един метафоричен смисъл. Иначе сме част само „метаморфично“, или както там е модерно да се казва напоследък.
- „Ако Порожанов се прежали и проговори, трябва да се преформатира отново цялата държава“- това са думи на човек от специалните служби. Дали няма да важат, ако се извадят на светло офшорните сметки на политиците?
- Нямам идея кой как ще проговори. В историята на подобни клептократични и безрезултатни управления, винаги някой проговаря. Дали ще е той - трябва да гадая. Който е да е, обществото все ще е на плюс откъм прозрачност. Колкото до офшорните сметки, явно времето им е дошло. Има подходящ контекст, има очакване и трябва да знаем подставените лица, политиците, кметовете, висшите държавни чиновници, общински съветници, прокурори и съдии, които са натрупали несметни богатства от публичните си служби. Мащабът на разкритията от последните месеци, за които всички казват, че е само леко повдигане на завесата, е толкова голям, че преформатирането за мен е задължително. Това нещо трябва да се разкове.
- „Правителството се влачи по корем, а конструкцията се разпада“, казвате в едно интервю. И тъй като няма вечна власт, съзирате ли в тази агония и добри моменти?
- Добрият момент на всяка агония е, че приближава развръзката. Въпросът е агонията да не продължава прекалено дълго, защото и земното ни време е лимитирано и остаряваме с всеки изминал момент. Кой ще отговаря за тези 10 години, през които България е най-бедната, умираща, бягаща, несвободна, корумпирана, криминализирана, квазисъдебна, маргинализирана държава в Европейския съюз? Субектът на отговорността е добра тема за началото на края.
- Само масовото гласуване ли е инстументът, който може да потопи контролирания вот и останалите спекулации на управляващите и наистина ли 3 милиона гласа е цената за бъдещето на България?
- Избирателната активност е ключов политически въпрос в момента. Контролираните гласове са краен брой – колкото повече хора гласуват, толкова повече се изправя изкривяването. Колкото повече хора излизат да гласуват, толкова по-добре за държавата, за тях самите и дори за тези, които са контролирани. Един „чист“ глас, потапя един „мръсен“. Всеки човек, който свободно отива да гласува, за когото иска, убива един контролиран вот – смазва го, изтрива го. Така върши няколко неща - решава съдбата на държавата, на децата си, спасява един човек, който не може да изрази себе си, защото е зависим в работата си, заради близките си и т. н. Тоест, прави добро. У нас открай време се знае, че като правиш добро, Господ ти връща, тоест, трябва да е ясно, че гласуването в днешна България има не само прагматично-гражданска, но и морална страна.
- Когато държавата е хлопнала кепенци, нещата се случват през медиите, но това не може да продължава вечно. Докога всъщност ще е така?
- Докато се сменят хората по върховете на властта и се задвижат по нов начин институциите. Когато има отговорност, отчетност и върховенство на закона, чак тогава ще се излезе на чиста писта за развитие.
- Да се говори за Европа, когато тук е пълен хаос, е лицемерна подмяна на дневния ред. Само Демократична България и донякъде БСП ли го разбират?
- Само те дават ярък отпор на статуквото в тази кампания, както и две, три по-малки формации. Дневният ред вече трудно ще се подменя, защото се видя, че царят е много гол. Въпросът ви е много интересен от гледна точка на това, че проблемите на страната днес не са идеологически, леви и десни (или цветови), а фундаментални и ценностни. Изтриването от политиката на Бай Ганю, който символизира келепира, ориенталското, мръсотията, разложеното самодоволство и налагането на образа на Алеко, който говори за прогреса, за Европа и света, за друг морал, поведение и култура - днес е важната задача и основната разделителна линия.
- Стратегическият съвет при mрезидента, в който участвате, трупа визии и стратагии за бъдещо управление, но кой ще управлява тази държава след 20-30 години не е без значение. Как ще се тушира мафията и задкулисието, които обезсмислят и най-перфектните стратегии, д-р Методиев?
- Мафии и задкулисие се тушират с борба, писане, говорене, просвещаване, смелост, визия за развитие, четене, търсене на модели, ценностна система, убеждаване. Даром не става. Разбира се, не бива да изключваме и ролята на случайността. Онзи ден започнах да чета книгата „Пиянското ходене“ на Ленърд Млъдиноу, който е известен физик и говори за математическата формула, наречена „пиянско ходене“, която се прилага в живота на всеки един от нас. Случайността в политиката, икономиката, спорта, ние я наричаме късмет. Каквото е писано за българското общество, ще се случи. Важното е да се работи в правилната посока.
Интервюто с д-р Калоян Методиев е публикувано в Liberta.bg