В Ормузкия проток става все по-напрегнато. Увеличава се и напрежението между Великобритания и Европейския съюз. Сметката на "ястребите" от Белия дом излиза.
Само две седмици след като встъпи в длъжност, британският премиер Борис Джонсън се присъедини към лагера на своя духовен събрат Доналд Тръмп: британците ще участват във военноморската операция на САЩ в Ормузкия проток. Вече никой не говори за европейска мисия там, каквато именно Лондон предлагаше – преди правителствените рокади. Така сега в Европа се появява едно дълбоко политическо разцепление - французи и германци не искат да се присъединяват към американската операция "Сентинел" за защита на петролните танкери от ирански атаки. Те с основание не вярват на Тръмп и предполагат, че неговата политика на "максимален натиск" срещу Техеран не само няма да подобри положението, а дори ще го влоши.
Защото навлизането на американски и британски бойни кораби в Персийския залив вероятно ще увеличи допълнително напрежението в конфликта с Иран. САЩ вече постигнаха целта си и вбиха клин в лагера на европейците, които всъщност смятаха да се държат заедно, за да опазят ядреното споразумение с Иран – въпреки силния американски натиск. Тази задача става все по-неизпълнима, защото занапред иранците ще вярват на британците още по-малко.
Вярно е - и новият британски външен министър увери, че държи на споразумението с Иран за ядрената му програма и не е привърженик на нови санкции срещу Техеран, но това уверение не звучи убедително. От ясно по-ясно е, че Великобритания, непосредствено преди твърдия Брекзит, се стреми в момента най-вече към едно: към бързо търговско споразумение със САЩ. За тази цел Борис Джонсън е готов да влоши още повече отношенията с европейците и във външнополитически план, влизайки плътно в руслото на ястребите от Белия дом.
Един от тях - съветникът на американския президент по националната сигурност Джон Болтън, може да бъде доволен: неговата стратегия носи резултат. След като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение с Иран, а британците са на път да излязат от Европейския съюз, Болтън вече е на една ръка разстояние от своята опасна цел: победа над Иран, която би сложила край на теократичния режим в Техеран. Тъй че до обявените от Тръмп преговори с Иран едва ли ще се стигне. Но дори да се стигне, те ще бъдат съвършено безплодни – също както срещата на Тръмп със севернокорейския диктатор и негов "добър приятел" Ким.
Европейците твърде дълго се колебаха
В Берлин, Париж и в Брюксел никак не са очаровани от новия курс на Лондон. В интерес на истината обаче германският външен министър Хайко Маас и правителствената коалиция в Берлин също носят известна вина за сегашното положение. Ако Германия, Франция и другите държави от Европейския съюз бяха реагирали бързо и решително на британската инициатива да се изпрати европейска охранителна мисия в Персийския залив, разцеплението сред европейските партньори в ядреното споразумение с Иран можеше да се избегне. Но германското правителство се поколеба, а вътре в управляващата коалиция настъпи истински разнобой от мнения – веднага стана ясно, че европейска мисия скоро няма да има. С други думи: Германия изневери на собствените си декларации, че желае да поема повече международна отговорност.
Като ерзац, сега Маас поде инициативата за мисия от наблюдатели на ЕС в Персийския залив без участието на Великобритания. Но дори това ще отнеме много време, пък и едва ли ще донесе резултати. В сегашната напрегната ситуация мисии от разследващи наблюдатели едва ли ще направят особено впечатление на Революционна гвардия на Иран. Т.е. британците, които са разочаровани от лавирането на европейските си партньори, могат да бъдат разбрани. Независимо от всичко това обаче да се хвърлиш в прегръдките на непредсказуемия американски президент е сериозна грешка – и външнополитическо грехопадение за новия британски премиер Борис Джонсън.