Защо българските държавници и политици на 6 септември са всички патриоти, а на 7 септември оставят патриотичните доспехи?
Отмина 6 септември. Ако се вгледаме и вслушаме в изявите на държавници и политици ще си помислим, че те наистина усещат Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като Съединение на голяма част от българската нация. Така изглежда на 6 септември. Но след 6 идва 7 септември.
Очевидно за политици и държавници 7 септември е един обикновен календарен ден и нищо повече. Но историята показва, че няма как да си голям държавник и политик патриот само на 6 септември, а да не разбираш що за ден е 7 септември.
На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба. По силата на този договор Кралство Румъния връща на Царство България Южна Добруджа. С този договор е извършено ново Съединение на голяма част от българската нация и земя. Ако съдим по реакцията на държавници и политици на 7 септември, то очевидно те не се вълнуват от връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България. А това означава, че на 6 септември те са патриотично настроени, но заради медиите, а не заради българската история.
В България за да си „патриот“ днес е достатъчно да охулиш турците, изстреляш някое предложение насочено срещу циганите. В последно време е модерно да си русофоб и да си мислиш, че си голям патриот. А всичко това показва жалката и трагична картина за патриотизма на българските политици и държавници.
Пишейки тези редове, се моля те да бъдат прочетени от българските държавници и политици. И ако ги прочетат ги моля да се разходят до Южна Добруджа и проведат срещи с все още живите българи, които помнят ужасните години за нашите сънародници, които до 1940 г. са били под румънска власт. И ако и след такива срещи не разберат, че за българската нация и държави 6 и 7 септември са дни на Съединението, то те са от онази категория патриоти, за които беше писал някога Ботев.
Време е 7 септември да бъде обявен за национален празник и честван като Съединението на Царство България и Южна Добруджа. Време е добруджанските революционери да намерят своето достойно място като национални герои в българската история.
Коментарът на Петко Добрев е публикуван в Епицентър