Коментар на Юрий Борисов за сайта „24 май“
Обсерваторията за наблюдение на френските транснационални компании (Оbservatoire de multinationales), базирайки се на информация от френския индекс САС 40, който включва 40-те най-големи по пазарна капитализация френски дружества, издаде книга, озаглавена „Истинската годишна равносметка на големите френски предприятия 2019 г.“
Заплати, дивиденти, данъци, парникови емисии, отпадъци, права на работниците, лобистка дейност, равенство между мъжете и жените – всички факти и изводи са изложени не от гледна точка на финансовите пазари или на ръководствата на самите дружества, а от тази на обществото, на работниците и гражданите.
В съдържанието се четат следните заглавия: „Големите френски предприятия (ГФП) създават ли богатство за всички?“, „ГФП съдействат ли за опазването на климата?“, „Как ГФП третират своите работнички и работници?“, „Какво е въздействието на ГФП върху планетата и нейните обитатели?“, „ГФП правят ли света по-добър?“, „ГФП съдействат ли за здравата икономика?“, „ГФП вредят ли на здравето?“, „ГФП подобряват ли нашата демокрация?“
И както показват наблюденията ми за ефекта от подобни публикации във Франция, там със сигурност ще започне солидна обществена дискусия. Например неправителствената организация Аttac, изключително чувствителна към световните финанси от гледна точка на интересите на обикновените граждани, веднага публикува статия под заглавие: „TOTAL: четири числа, които показват токсичността на тази мултинационална компания за хората и за планетата“. Освен днешните финансови параметри на дружеството, авторите припомнят и парламентарно разследване от 2014 г. за това как ТОТАL две години излиза на загуба във Франция и съответно не плаща данък печалба. За да бъде ясен мащабът на компанията, ще отбележа, че корпоративният данък, платен от нея за миналата година, възлиза на 5 млрд евро, разпределените дивиденти и обратно изкупуване на акции са на стойност 10 млрд евро, а официално декларираните харчове за лобистка дейност са 5 млн. евро. ТОТАL има 166 дъщерни фирми в офшорни зони по света.
Пиша това и изпитвам завист към френското общество. В случая не заради стандарта на французите, а заради чувствителността им към всеки факт, който има отношение към техния живот. Защото те знаят, за разлика от нас, че животът на френския бизнес има значение не просто и не само за хората, свързани с него, но и за всички граждани на републиката.
С гражданска тъга си спомням как през 2015 г. се надпреварвах със себе си да пиша статии и коментари върху официалния факт, че 100-те най-големи фирми в България обявяват съвкупна загуба за 2014 г. от 4,427 млн лева при сумарни приходи от 58 млрд лева. Съвкупният финансов резултат на 100-те най-големи фирми у нас беше отрицателен! Говорих с партийни ръководители и депутати, те се усмихваха, викаха „Ама верно ли?“, подвигаха рамене и набутваха парадокса някъде в гънките на подсъзнанието си. А аз си мислех, че ще скочат, ще направят поне парламентарна комисия, която да проучи как така приходи от 58 милиарда завършват катастрофално със загуба от 4 милиона.
В случая не става дума за враждебно отношение към бизнеса, нито за невъзпитано „надничане в канчето“ на богатите. Става дума за елементарна потребност да знаем какво се случва с нашия бизнес, какво е неговото отношение към обществото ни, какви са неговите приноси или пък хитрувания. И тъй като нашето общество е лишено от такава информация, а и чрез своите медии, партиен и парламентарен живот, показва, че изобщо не се интересува от подобни въпроси, не ни остава нищо друго, освен да се образоваме как го правят в общества като френското.