Наскоро бях в Израел. Един от партньорите ни там ме заведе на ресторант. За по-добронамерен бизнес партньор от него не мога да се сетя. И започнахме да говорим за Израел, за история, демография, а аз вметнах нещо за Западния бряг. Лицето на човека мигом се промени и аз разбрах, че съм сгазил лука. Не знаех какво, но очевидно беше гаф. Смених бързо темата и вкъщи се позачетох. И разбрах, че за израелците няма Западен бряг, а Юдея и Самария.
Ама откъде да го знам това! Нали по новините все за Западния бряг (West bank) ми говорят. И тогава си дадох сметка, че дипломацията не е шега работа. Говори се внимателно, вниква се в културата, запознава се човек с болните точки.
Дадох си сметка, че един добър дипломат в Турция не говори за “арменски геноцид”, в Корея не настъпва сянката на някой голям началник, а във Великобритания не тупа кралицата по гърба. Звучи натоварващо, нали? Но все пак затова човекът, избрал тази трудна професия, изработва своите рефлекси и познава не само своята, но и чуждите култури. Но гафове има.
И както можем да си представим, те се случват поради непознаване на културата на хората, с които се общува, и нека го наречем "простосърдечен" подход към другата страна. Само преди няколко дни нашата министърка Екатерина Захариева направи следното изказване на 74-тата сесия на ООН:
България залага на два принципа при реформата, свързана с децата в риск: всички действия на държавата трябва да са насочени единствено в интерес на детето, не на родителите, настойниците, попечителите или социалните служби, и второ, самото дете трябва да участва в процеса на вземане на решения за неговото бъдеще.
Горда от своето постижение, острието на нашата дипломация пуска своето изказване на страницата си във Фейсбук, с очевидното намерение да се похвали пред българските гласоподаватели. И ако всички други постове от поредицата ООН-74 се радват на умерен успех, въпреки смяната на тоалетите ѝ, и имат между 7 и 30 споделяния, постът с гореспоменатото изказване бива споделен над 700 пъти и гневно коментиран от възмутени родители и, в крайна сметка, кулминира в протести и искания за оставка. Вярвам, че като е узнала за своя пиар успех министър Захариева е била силно изненадана. Защото ако знаеше каква реакция може да очаква, предпазливата министърка свенливо би пропуснала да се похвали точно с това изказване.
И какво ни говори всичко това? Говори за това, че нашият водещ дипломат не може да се държи дипломатично дори в собствената си културна среда. Не ѝ е минало и през ум на госпожата, че има нещо смущаващо за нейните гласоподаватели.
А мен тръпки ме побиват какви гафове прави водещият ни дипломат в култури, които не са ѝ родни. Единствената ми надежда остава, че Екатерина Захариева ограничено владее чужди езици. Това до голяма степен филтрира ефекта от нейната простосърдечната форма на общуване, водеща до изненадващи резултати.