От 1945 до 1990 Германия е разделена. Следите от това деление се усещат и до днес – точно 30 години след мирната революция в комунистическата ГДР. Как приключи безумният социалистически експеримент?
Германската демократична република (ГДР) е създадена на 7 октомври 1949 - 4 години след края на Втората световна война. Федерална република Германия (ФРГ) е основана четири месеца по-рано. Германското разделение отговаря на вижданията на страните-победителки във войната - САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и СССР от друга. Те съвместно бяха надвили националсоциализма, но пътищата им след това се разделиха.
Западните съюзници утвърдиха парламентарната демокрация във ФРГ. В Източна Европа обаче бе въведена диктатура по съветски образец. Основните ѝ характеристики бяха: планова икономика, липса на правов ред, пълен контрол над печата и невъзможност за свободни пътувания извън страната.
Държавите от бившия Източен блок съществуваха в тези условия чак до промените през 1989/90 година. ГДР беше по-особен случай – както в географски, така и в политически смисъл, защото от нейната западна граница започваше свободната част на Европа. Столицата Берлин също бе поделена между четирите победителки във войната. Западен Берлин се превърна в нещо като остров на свободата насред комунистическата Източна Германия.
В Берлин се сблъскваха две напълно противоположни системи – капитализмът и „реалният" социализъм. През метрополията с население от 3,3 милиона жители преминаваше линията на разделението по времето на Студената война. До 1961 година това беше и най-пропускливото място, през което бегълци от ГДР и от останалите комунистически държави в Източна Европа можеха да преминат на Запад.
Масови бягства до август 1961
Тази възможност бе премахната със строежа на Берлинската стена през август 1961. Дотогава обаче над 1 милион души вече бяха обърнали гръб на ГДР, защото не можеха да се примирят с икономиката на дефицита и духовната нищета на едно несвободно общество.
След издигането на Берлинската стена хората в разделена Германия постепенно се отчуждиха едни от други. Към сближаване беше насочен курсът на разведряване, подет през 1970-те години от тогавашния германски канцлер Вили Бранд. За тези си заслуги той по-късно бе отличен с Нобеловата награда за мир. Съществуването на две германски държави беше затвърдено през 1973 година, когато двете страни станаха пълноправни членки на Обединените нации.
Фазата на относителна стабилност в ГДР обаче продължи само няколко години. Икономически режимът беше нежизнеспособен. Стопанските трудности допринесоха за провала на източногерманската диктатура, казва по този повод за ДВ историкът Франк Бьош. Директорът на Центъра за исторически изследвания „Лайбниц“ припомня в тази връзка високата задлъжнялост на ГДР към различни западни държави. Бьош подчертава обаче, че решаващо е било недоволството на хората, проявило се чрез „невероятния натиск на гражданите на ГДР за изселване от страната".
През 1985, когато на власт в СССР дойде реформаторът Михаил Горбачов, много хора в ГДР се надяваха, че това ще доведе до смяна на курса и в тяхната страна. Но държавният ръководител Ерих Хонекер и останалите управляващи демонстрираха пълно нежелание за реформи. Недоволството на хората тогава се изля в масови протести. Увеличиха се и молбите за изселване. В рамките само на две години техният брой нарасна двойно - от 53 000 на близо 105 000. Само малка част от подадените молби обаче бяха удовлетворени.
Последният рожден ден на ГДР
Хонекер и Министерството за държавна сигурност - ЩАЗИ -вече не можеха да спрат разпадането на ГДР. На 7 октомври 1989 г. комунистическият режим отпразнува за последен път 40-годишнината от основаването на републиката. Само месец по-късно – на 9 ноември – падна Берлинската стена. Но същинският край на ГДР настъпи година по-късно, на 3 октомври 1990-та, когато бе подписан договорът за обединяването на двете германски държави.
Вече 29 години бившата ГДР е част от Федерална република Германия, която в момента наброява 83 милиона жители. Това обаче не означава, че са заличени разликите: икономиката в западните провинции си остава по-силна, там заплатите са по-високи, а източногерманците на ръководни постове са твърде малко. Историкът Бьош смята, че ще трябва още доста време, докато изчезналата ГДР престане да съществува и в главите на хората. За това са необходими три поколения, допълва той. Чак 70 или 80 години по-късно ГДР ще стане затворена глава от историята, прогнозира Франк Бьош.