Днес от 18.00 ч. в столичния хотел „Триада“ ще се учреди с участието на лидери на политически партии, граждански сдружения и съюзи и изтъкнати български интелектуалци Национален инициативен комитет за отбелязването на 70-годишнината от създаването на равнопоставената антифашистка коалиция и масова обществена организация Отечествен Фронт и нейния правоприемник Отечествения съюз.
За председател на НИК е издигната кандидатурата на изявения общественик и почетен председател на Отечествения съюз Гиньо Ганев..
Националната програма за честванията предвижда редица научни, културни и публични граждански прояви и инициативи в София и областните центрове на страната , които като припомнят историческите идеи и опита на ОФ ,да допринесат за консолидацията на обществото и единението на българските граждани пред предизвикателствата на днешния ден, за преодоляване на дълбоката криза и за просперитета на Родината.
Гиньо Ганев назад във времето за Отечествения фронт:
Широки среди от българската общественост им се струва днес за целесъобразно, а и необходимо да се отбележи 70 годишнината от създаването на Българския отечествен фронт, на онази широка и равноправна политическа коалиция, която се роди в годините на Втората световна война с ясно намерение да може да се прекърши тогавашния външнополитически курс на България на пряко сътрудничество с фашистка Германия и да се установи един режим в нашата страна, който да я присъедини към силите на обединените народи. Това става с един първоначален проект прокламация, изпратен по нелегална радиостанция от Русия и свързан с името на Георги Димитров.
Малко след това през 1942 година страната се осейва от такива комитети на ОФ. В него участват различни представители, разбира се с антифашистка насоченост. Подчертана е ролята на Земеделския съюз в широкия смисъл на думата. Със знака на Отечествения фронт се провежда и акцията на 9 септември 1944 година в резултат, на която бе отхвърлена дотогавашната прогерманска власт и политика и се установи едно равноправно коалиционно правителство на силите на Отечествения фронт. Самото ново първо отечественофронтовско правителство говори за намеренията. В това правителство има четири души, представители на работническата, т.е. комунистическата партия, четири са министрите и на земеделския съюз, тогавашния „Пладне” , по-късно, свързана с името на Никола Петков. Четирима са и министрите на Военния съюз и на неговата Гражданска манифестация – Политическия кръг „Звено” и двама независими министри, несвързани с партия пряко и двама социалдемократи.
Това е голямото начало, но в кратко време завърши медения месец на равнопоставената антифашистка коалиция на Отечествения фронт и настъпи един процес на съветизация, който се свързва с ликвидиране на политическия плурализъм, ликвидиране на съществуванието на партиите, включени в Отечествения фронт – „Звено”, Социалдемократите, Радикалната партия. И властта постепенно, но доста ефикасно и бързо се завзема еднолично от комунистическата партия. И от тогава течеше един дълъг период, който справедливо наричаме тоталитарен. Период, в който уж има органи на властта, на политиката, но практическите действия се осъществяват под диктата на Българската комунистическа партия. Този период на съветизация, разби се, ликвидира Отечествения фронт като равноправна политическа коалиция. Самият Отечествен фронт беше превърнат в една масова обществено политическа организация, в която много от хората, участвали в Отечествения фронт като партия или като коалиция от партии се включиха, но вече с една променена функция. Тази организация игра ролята на една казионна формация, която действаше под ръководството на Комунистическата партия, установила безрезервната си тоталитарна власт в България. Въпреки това се направиха много усилия да се решават проблеми на хората по местоживеене, да се корегират действията на хората по местоживеене чрез Отечествения фронт този път като организация на граждани върху местните органи на власт.
След ликвидацията на така наречения тоталитарен период още с първите дни на голямата промяна Отечествения фронт отхвърли тези казионни елементи от своята дейност и от своята структура и се превърна в един истински Отечествен съюз, като продължител на добрите черти на Отечествения фронт, виждащ по-различни функции. Отново главното е да се търси консолидация на повечето хора, независимо от тясно партийното им пристрастие или участие, да стане един съюз на граждани и да бъде предтеча на гражданското общество, който стана факт. Тази трансформация на Отечествения фронт в Отечествен съюз с новите функции, направиха организацията много ефикасна структура на гражданите и всъщност се сложи началото на много граждански инициативи за решаването проблемите на хората и това бе един коректив на тясно партийните увлечения на едни или други органи в цялата страна.